Да отпадне или не от Закона за Народната просвета текстът, че трябва да има държавно образователно изискване за усвояване на книжовния български език, дебатира днес парламентът.

Вносителят - Министерски съвет и респективно МОН, предлага и парламента прие на първо четене въпросният текст (т. 4 от чл. 16)  да отпадне.

След дискусиите днес се очертаха три предложения, пояснени от просветния министър Вълчев:

  • да отпадне предложението на вносителя и нищо да не се променя в чл. 16,
  • да си остане изискването за изучаване на книжовния български език, но то да бъде уредено едновременно с държавното образователно изискване за учебно съдържание.
  • тези две изисквания да се уредят в различни актове като втория бъде акт на Министерския съвет, а не на Министерството на образованието и науката.

Считам, че дори нищо да не се промени в закона, това няма да е голям проблем, каза Вълчев.

Според него повечето депутати са склонни да подкрепят първото предложение - в чл. 16 да не се правят промени

Вълчев не отрече, че ако това стане факт, ще се запази основанието да бъдат атакувани юридически матурите догодина, като за тази година обаче той е категоричен, че матури ще има.

До сега, поясни Вълчев - за такива юридически оспорвания се ползваше формалното основание, че децата ще държат матура по български език, а няма държавно-образователно изискване за усвояване на книжовния български език и вече имаше проваляне на матури по юридически причини.

Най-вероятно идеята на министъра е, че липсва създадена наредба - както постановява законът, която да разпише посоченото в т. 4, чл. 16. И затова е по лесно да се махне самия член.

„Сега това се разгоря от едни пишман-патриоти в огромен спор - дали ще се учи на български език в българските училища," добави Вълчев.

По думите му, проблемът на българския език е другаде - да се знаят граматичните правила, да се знае да се говори правилно българския език.

Вълчев посочи неудачни въпроси за държавен зрелостен изпит като например: „Колко формообразуващи морфеми има в дадена дума?" и коментира, че такова вкарване на наукообразни фрази е излишно.

Като най-голямо достойнство на дебата, председателя на парламентарната образователна комисия Лютфи Местан посочи това, че днес трудно се разбира кой е от управляващите, кой от опозицията.

Аз предпочитам да има такъв текст - да го наречем паразитен текст, който обаче в никакъв случай не преследва паразитна идея, заяви след дебата проф. Андрей Пантев.

Необходимо е да се потвърди, все пак в тези времена особени, официалния, задължителния характер на българския език, подчерта той.

Ние сме силно обезпокоени, неуверени, чувстваме се уязвими от атаките на професионални патриоти, че пренебрегваме българския облик на нашето общество и най-вече на нашето образование, каза Пантев и заяви, че ще гласува за оставането на оспорвания текст.

Пантев изтъкна, че ще гласува за оставането на текста, не защото смята, че с това спасяваме отечеството, както твърдят някои нарочени патриоти, а както поясни - защото все пак няма нищо укорително в това, да има и един такъв текст, дори да е апендикс.

Нека това да бъде апендиксът на българското законодателство, каза Пантев и добави, че все пак трябва с повод и без повод да бъде потвърдено, че българският език има официален, държавен, правен, битов характер.

Според коментара на проф. Пантев за разгърналата се по проблема дискусия в обществото и парламента, отново виждаме декларативен патриотизъм, декларативна загриженост.

„Затова аз съм за презастрахователни текстове, които отнемат възможността за разни разпенени наблюдатели, анализатори, журналисти - професионални патриоти, които казват „Вие продавате България", заяви Пантев.

Не виждам как може да бъде продадена България по този начин, но нека си стои там текстът - това е като неприкосновен запас, който винаги може да бъде употребен или отхвърлен, но нека си стои там, подчерта историкът.