12 идеи за развитието на българското училище представиха президентът Георги Първанов и неговият екип от Алтернатива за Българско възраждане.

Според президента и неговия екип новият модел на училищното образование трябва да бъде ключ към икономиката и обществото на знанието.

Според Първанов ролята на българското училище като едно от най-важните институции на българското общество и държавност е силно отслабена в годините на прехода.

Проблемите в масовото училище силно са се изострили и тези проблеми са свързани не само с  финансирането и материално-техническата база, но и тези на учебния процес, дисциплината, мотивацията на учители и ученици. Силно нарушена и дори разкъсана е връзката между училището и промените, които стават в обществото и икономиката.

Президентът и неговият екип смятат, че новият Закон за училищното образование, който се подготвя, трябва да стъпи върху консенсусно възприета стратегия и програма за развитие на българското училище.

Реформата в образователната система трябва да навлезе в дълбочина - въвеждането на новата образователна структура и на новото учебно съдържание (учебни планове, програми и учебници); оптимизирането на връзките между началното, основното и гимназиалното образование (с неговите две степени: 8-10 и 11-12 клас); решаването на проблемите на входа и на изхода на системата - преходът от детската градина към училището и от училището към висшето образование и пазара на труда.

Изключително тревожна е тенденцията от големия брой отпаднали ученици от училище - между 30 000 и 20 000 годишно. 22 % от учениците не завършват образование с випуска си, отбелязва в концепцията си държавният глава.

Според него обезпокояващ е и възрастовият състав на учителите. Над 70 % от заетите в образователната система са от 40 години до 60 и над 60 години, което застрашава само след няколко години системата от вакуум.

Изключително е обезпокоителен и спадът в качеството на подготовката на българските ученици. Според изследване те са на 46-то място от 65 страни по четивна грамотност, а в тълкуването и интерпретирането на текстове изпитват силни затруднения.

Президентът и неговият екип оценяват като положителни определени стъпки в реформата на училищното образование - оптимизиране на училищната мрежа, засилване на децентрализацията на системата и самостоятелността на училищата чрез въвеждане на програмно финансиране и делегирани бюджети, матури и външно оценяване, осигуряване на училищата с компютри и интернет, въвеждане на електронно учебно съдържание в 9 - 12 клас и пр.

АБВ предлага подобряване на обхвата на системата на образование, така че да няма деца, които да останат извън системата. Това според президента е обвързано и с  гарантирането на конституционното право на образование на лицата до 16 години.

Според Първанов и неговия екип образованието трябва да се развива в посока, която да осигурява възможности за пълноценна личностна и професионална реализация на младите хора, преминали пълния курс на обучение.

Авторите на 12-те идеи изтъкват, че трябва да бъде реабилитирана възпитателната роля и отговорност на българското училище.

Сред предложенията на АБВ е постигане на стопроцентов обхват на децата в предучилищната система. Привличането на децата в предучилищно образование ще способства едновременно за социализацията им и достатъчно ранното овладяване на българския език. Това, от своя страна, ще им даде необходимата базова подготовка за равнопоставено приобщаване към учебния процес в първи клас.

От АБВ предлагат въвеждането на електронен регистър и електронен образователен паспорт за всички деца и младежи от 5-годишна възраст до 12 клас, с оглед осигуряването на актуална информация за образователното и здравословното състояние, както и миграцията на учениците в училища в страната и извън страната.

Според тях отпадането от училище може да бъде ефективно ограничено чрез реализирането на стратегия и програма за работа със семейството, която да включва както стимулиращи мерки, като - отпускане на стипендии, поемане на разходи на учениците за транспорт, храна, облекло, учебници, училищни принадлежности и пр., така и санкциониращи мерки, спрямо родители, които не подпомагат или възпрепятстват децата си да посещават училище.

Нужно е да се осигури по-голяма гъвкавост на системата на училищно образование чрез въвеждане на форми на обучение, целящи ограничаване на негативните ефекти на отпадането от училище върху професионалната и жизнената реализация на младите хора. Те трябва да позволяват на отпадналите да се завръщат и да получат съответната образователна степен и професионална квалификация.

Авторите на концепцията изтъкват като особено важно постигането на високо качество на обучение. Сред ключовите мерки, гарантиращи това качество, са достъпността на учебното съдържание като език и материал, съобразен с възрастта на децата и възможността им за усвояване на знанията.
Важни са също учебният план и програма, както и качествено написаните учебници. Това означава да се засили активният, творчески характер на учебния процес, ученикът да бъде мотивиран да стане активен субект в него.

В новите учебни планове, програми и учебници приоритетно място следва да намери математическата, компютърната и езиковата подготовка, придобиването на знания и умения с практическа насоченост. Необходимо е да се изработи и ясен регламент по отношение на гражданското образование и социалните умения.

Като основна идея е посочено и необходимостта от дългосрочна програма за издигане на социалния статус и авторитета на българския учител. Според президента трябва да бъде създадена интегрирана система за непрекъсната квалификация предвиждаща периодично усъвършенстване на професионалната, чуждоезиковата и компютърна подготовка.

Остра е необходимостта и от създаването на Научно-изследователски институт в областта на училищно образование, както и развитието на общественото начало, публично-частните партньорства и ролята на училищните настоятелства в образователната система.

Стратегически важен приоритет е подкрепата на способните и талантливите ученици и изграждането на система за ранното им откриване, за ускореното им израстване и реализация, обезпечена от държавата и бизнеса с необходимия финансов ресурс.