От Министерството на образованието и науката поканиха представители на училищата и научните институции да предложат минимални изисквания за придобиване на научна степен и заемане на академична длъжност в отделните професионални направления. Това съобщиха от Министерството на образованието и науката.

Поканата е част от общественото обсъждане на изготвения от МОН проект за промени на Закона за развитие на академичния състав (ЗРАС). В него е заложено създаването на критерии за кариерно израстване в науката.

Според проектозакона за ЗРАС учен, който не покрива минималните изисквания, няма да бъде допускан до оценяване. Всеки университет може да определи и допълнителни критерии за своите кандидати.

На показателите трябва да отговарят и членовете на научните журита.

В министерството са получили предложения за конкретни изисквания от 37 висши училища, БАН, Съюза на учените в България и други. Те бяха обобщени поотделно за всяко професионално направление и публикувани на сайта на министерството като допълнителна информация към оповестения преди месец проект за ЗРАС.

В предложенията не са включени изисквания за професионално направление "Право", както и за някои специалности, свързани с националната култура и идентичност.

Причината е, че те са по-специфични и затова се нуждаят от по-задълбочено обсъждане и различен подход. В някои направления е възможно да се поставят диференцирани изисквания за различни специалности, които отразяват най-добре тяхната специфика.

Предварителният вариант на минималните изисквания за придобиване на научна степен и заемане на академична длъжност иска да предизвика обсъждане сред професионалните среди за различните направления и научни области.

Това не са крайни решения. Конкретните параметри ще се обсъждат едва след приемане на предлаганите промени в Закона за развитие на академичния състав.

От МОН дават и пример - за кандидат-професорите по "Педагогика на обучението по...",ще се изискват общо 20 публикации. В това число влизат поне 10 статии в реферирани и/или индексирани издания.

Необходими са 10 цитирания от други автори в подобен тип издания. Кандидатът трябва да има най-малко една авторска монография и да е ръководил успешно защитил докторант.

Изискват се четири участия в научни или организационни комитети на международни конференции. Необходимо е още кандидатът за професор да е ръководил или участвал в четири успешно приключили проекта в съответната област.

За професорска длъжност в областта на информатиката и компютърните науки също се изискват 20 публикации, но статиите в реферирани и/или индексирани издания трябва да са 15. Толкова е необходимо да са и цитиранията от други автори, като 3 от публикациите трябва да са в списание с импакт фактор.

Според друг критерий, кандидатът за професор по информатика трябва да е изнесъл поне 15 доклада на научни конференции, да има 6 успешни проекта. Изисква се да има един защитил докторант, както и да е участвал в три научни или организационни комитета на международни конференции.

В сферата на машинното инженерство също се изискват 20 публикации, но цитиранията трябва да бъдат 30, от които 18 трябва да бъдат направени в списания с импакт фактор.

Сред предложенията от научните организации има и други, които биха могли да залегнат в крайния вариант на критериите. Едно от тях е например наукометричните изисквания за кандидатите в университетите да са с около 20 на сто по-ниски за сметка на увеличени показатели за преподавателска дейност.

Друга идея е да бъде създадена формула за взаимозаменяемост на някои показатели в дадено направление. Например една монография, студия или патент да се приравняват на определен брой публикации в реферирани и/или индексирани издания. Предлага се също за главен асистент да остане само изискването за наличие на докторска степен.

Учените предлагат минималните изисквания за хуманитарните и обществени науки да бъдат въведени с по-дълъг преходен период, предвид по-късното навлизане на наукометричните показатели в тези направления. Предлага се за тях да се използва базата данни ERIH наред с Web of Science или SCOPUS.

Ако проектът за промени на научното развитие бъде приет, министърът на образованието и науката ще има административен контрол върху прилагането на минималните национални изисквания.

Това не противоречи на автономията на висшите училища, тъй като окончателните решения ще се вземат от факултетните съвети, както и досега.

Ако обаче се окаже, че някоя научна организация системно нарушава процедурите и не прилага тези критерии, министърът може да поиска отнемането на институционалната акредитация на университета или на акредитацията на докторските програми на съответния институт.