Изпитът по математика след 7. клас ще се проведе в досегашния си формат. Това заяви министърът на образованието и науката в оставка Красимир Вълчев в студиото на БНТ по повод решението на Административният съд в София, с която се отменя неговата заповед за замяна на изпита за национално външно оценяване по математика след 7. клас с интегрален изпит.
Той обясни, че съдът е взел това решение, за да се гарантира предвидимост и спокойното провеждане на националното външно оценяване въпреки отчетените сериозни проблеми с математическите и практическите умения на учениците.
По думите му заповедта не е отменена като незаконосъобразна. "Тя е временно спряна, докато съдът се произнесе по същество, но с цел да се избегне бъдещата несигурност - ние смятаме, че трябва да бъде променена", коментира той и обясни, че няма да има 6 математически задачи, които да включват елементи от природните науки.
"Ние виждаме проблем с ПИЗА, виждаме проблем с решаването на практически задачи, виждаме като цяло проблем с математиката и природните науки. Учениците ни не могат да трансформират една практическа ситуация в математически израз. Стигнат ли до математически израз - се справят далеч по-добре. По ПИЗА виждаме, че слабите резултати се задължат най-вече на математиката и природните науки. Нашите вътрешни оценявания потвърждават тези резултати", подчертава още министърът в оставка.
Красимир Вълчев подчерта, че природните науки са най-пренебрегнатите в българското образование, а има свръх фиксация в 8. клас върху български език, литература и математика.
Той подчертава, че "ако искаме да живеем в проспериращо общество, особено в ерата на още по-мащабни, дълбоки, дигитални трансформации, ние трябва да решим този проблем. Оценяването е това, което казва как е ценно да учиш. И ние това си опитваме да променим. Опитваме се с промените във външното оценяване да разчупим културата на заучаване. В по-голяма степен да акцентираме върху умение. Това става с решаването на задачи, включително с решаването на интегрални задачи".
По думите на министъра промяната в учебните програми и структурата на образованието изисква време, като обясни, че други държави го правят за от 3 до 5 години.
Вълчев засегна и темата с възпитателната функция на образованието като посочи, че имаме нужда от ценности, от усилване на възпитателната функция. Ако искаме да живеем в по-добро и по-хармонично общество с повече ред и споделени ценности, ние трябва да възпитаваме децата, категоричен е той.
"Българската образователна система след 1990 година, като че ли живее с един постпропаганден комплекс. Опасяваше се да говори за възпитание, защото преди възпитателната функция се асоциираше с пропагандната задача на системата", обясни той. Според него училището трябва да възпитава не само знаещи, но и отговорни, мислещи и морални хора.
Вълчев изтъкна, че учителската професия няма да бъде заменена от изкуствения интелект, а голямото предизвикателство е как учениците да го използват за образователни цели, който да подпомага, а не да замества формирането на умения.
Той предупреди, че когато учениците получават готов резултат, без да минат през фазата на четене и осмисляне, това води до закърняване на умения.
Образователният министър в оставка обърна внимание и на темата със здравното възпитание, като потвърди, че е факт, че имаме проблем с него.
По отношение на висшето образование Красимир Вълчев отбеляза, че чрез държавната политика се търси по-добро съответствие с нуждите на пазара на труда. Той посочи, че е ограничен приемът в някои направления и е увеличен приемът в инженерни, технически и здравни специалности.
Относно увеличението на заплатите, образователният министър коментира, че в средата на януари ще се изчисли какво точно ще бъде увеличението на учителските заплати.
Той разясни, че за първи път в удължителния бюджет е заложена актуализация на възнагражденията в публичния сектор и обясни, че са предвидени средства за индексация на възнагражденията, която ще обхване педагогическия, непедагогическия и академичния персонал.
USD
CHF
EUR
GBP
