14 хиляди деца отпадат от образователната система годишно. Това сочат данните от мониторингов доклад за 2016 г. на тема "Готови ли сме за бъдещето", представен от Веселин Димитров от инициативата "България 2030".

Докладът сочи, че преждевременно напусналите системата на образованието нарастват, като през 2013 г. техният процент е 12,5%, през 2014 г. - 12,9%, а през 2015 г. -13,4%. За учебната 2015/ 2016 г. 89% от започналите своето образование български ученици са завършили. 24% от завършилите основно образование не продължават към следваща степен.

В мониторинговата оценка се посочва още, че 42% от децата от ромски общности са обхванати от предучилищното образование, но междувременно 23% от циганчетата на възраст между 7 и 15 години остават извън образователната система. С новия закон за училищното образование усилията се насочват към две ключови условия - равен достъп и качество на образованието.

В доклада се констатира още, че ако в България човек е завършил средно образование, шансовете му да е беден са едва 12%. Експертите констатират, че равният достъп в България основно се разглежда през присъствието в училище, а причините за неприсъствие не се изследват детайлно за всички групи деца. Липсата на ясна връзка между равния достъп до образование и качеството на образование свеждат училището до място, в което децата се обучават, а не като среда, в която различието между индивидите е ресурс за развитие на силните им страни, и оттук на развитие на обществото.

Експертите насочват вниманието към отпадането от училище като критичния момент, когато говорим за достъпа до образование. В този смисъл притеснителен е нарастващият процент преждевременно напуснали образователната система. Докладът посочва, че най-често отпадането в училище става в горните класове. Причините са основно две - икономически и ниска ефективност на образователната система. Ето защо промените трябва да бъдат насочени именно към тези две причини.

Констатацията на експертите е, че сегашната образователна система не е насочена да работи така, че да е в синхрон с останалите системи, касаещи децата - социална и здравна и реално да предотвратява социалното им изключване.

В този смисъл въвеждането през 2010 г. на задължително предучилищно образование, дори от още по-ранна възраст на децата - 5 години, продължава продължителността на престой в системата, вместо да цели подобряване на качеството й. Без въвеждане на промени в ефективността на образованието може да се очаква, че разширяването на обхвата няма да доведе до желания резултат, предупреждават експертите.

Първата препоръка в мониторинговия доклад е осигуряването на качествено образование в ранен етап. Равнопоставеният достъп до качествено предучилищно образование е от първостепенно значение за постиженията и благополучието на българското общество.

Втората препоръка е свързана с осигуряването на универсални минимални критерии и гарантирана подкрепа. Необходимо е всички училища да покриват минимум от критерии по отношение на качеството на образованието, което предлагат. Те са свързани с предлагането на нови технологии, добро управление, качество на преподаването, подготовката и продължаващото професионално развитие. Посочва се още, че завършването на гимназия е силен фактор за заетост и избягване на бедността.

Трета препоръка е масов достъп до нови технологии за деца с непревилегирован произход.

Видео поздрав към участниците в конференцията отправи еврокомсар Кристалина Георгиева. Гости на събитието са заместник-министърът на образованието Диян Стаматов и евродепутатът Ева Паунова.