11 пъти избори в рамките на 5 години и нула реформи в образованието. С тази констатация излязоха от неправителствената организация "Заедно в час".

В позицията се посочва, че темата за качествено образование отсъства по време на всички пъти, в които през последните години българските граждани са избирали президент, парламент и местни ръководства. С изборите за евродепутати, общият брой на вотовете нараства до 11.

По време на предизборните кампании и последвалите преговори между политически формации за посоката на България и бъдещето на страната отсъства една ключова тема - качественото образование, изтъкват от фондацията.

Така и не стана ясно какво ще направят политическите лидери, така че от училищата да излизат хора, които са подготвени както за своя успешен живот, така и за това да допринасят за развитието на България. Не бе обсъдено и по какъв начин ще се гарантира, че всяко едно дете в страната получава качествено и съвременно образование. Липсват и стъпки за цялостна реформа в образованието, подчертават от "Заедно в час".

"Ако тези стъпки не бъдат предприети, няма да има промяна и в останалите сектори, някои от които са на масата за преговори. От това какви хора излизат от училищата и университетите, от техните умения и ценностна система, зависи как ще изглеждат правосъдната и съдебната система, здравеопазването, икономиката, държавната администрация, изкуството, науката. От днешните гимназисти зависи и как ще изглеждат изборните резултати след само пет години. И дали чуждестранни бизнес компании ще искат да инвестират в България", посочват още от фондацията.

Отбелязват, че истинската и цялостна реформа в образованието изисква много политическа смелост, решително лидерство, дългосрочност и упорито отстояване на посоката пред силите на статуквото. В други държави фразата "образованието е приоритет" е изпълнена със съдържание. В България е просто предизборно клише, изтъкват от "Заедно в час".

"И очевидно нищо не е в състояние да промени това. Нито фактът, че повече от половината от 15-годишните ученици са функционално неграмотни, т.е. не разбират смисъла на това, което четат, не могат да разчетат таблица или да направят логическа връзка между две свързани събития. Нито това, че средният резултат на НВО по математика след седми клас е слаб (2) в 181 общини (по данни на Института за пазарна икономика). Нито десетките училища, в които всички ученици до един имат двойка на матурата след 12-ти клас. Нито липсата на достатъчно социално-емоционални и други ключови за 21 век умения в младите хора."

Според фондацията образованието може и да не е приоритет за политиците, но е приоритет за не малка част от семействата на учениците. Приоритет е и за онази част от българските директори и учители, които знаят, че могат да дадат много повече на учениците си, стига да имат свободата да го направят. Приоритет е все повече и за самите ученици, които искат да намират смисъл в 12-те години, прекарани в училище.

От "Заедно в час" вярват, че може би ще дойде моментът, в който родителите, учителите и учениците наистина ще поискат училищата да бъдат различни. И образованието най-после ще бъде на масата за преговори.