Екоминистърът уверява, че въглищните централи ще работят поне до 2038 г.

Въглищните централи са дружества и техните управителни тела решават дали те да затворят или да не затворят. Правителството не поема ангажимент за затваряне на каквото и да било. Ако обаче например една частна електроцентрала започне да губи пари, вероятно собственикът ѝ ще я затвори.

Това заяви пред News.bg екоминистърът Юлиан Попов относно съдбата на въглищните централи и как те ще бъдат решени на пазарен принцип. Коментарът си той направи преди да вземе участие на форум на тема "Инвестиции в устойчива енергия", организиран от Българската стопанска камара.

Той обясни, че пазарът решава съдбата на въглищните централи. На европейско равнище тази година въглищното електропроизводство е паднало с 23% без никакви административни ограничения. По същия начин повече е паднало въглищното производство в България спрямо миналата година без никакви административни ограничения - просто пазарът определя равнището, на което централите работят, поясни Юлиан Попов.

Радослав Рибарски обеща ПАВЕЦ "Чаира" да заработи до една година

Той призна, че страната внася, макар и не непрекъснато, електроенергия

Той подчерта, че държавата поема ангажимента поне до 2038 г. държавните въглищни централи да работят, но въпросът доколко ще работят - зависи от пазара.

Попов добави, че миньорите имат основание да вдигнат блокадите от АМ "Тракия", АМ "Струма" и от Подбалканския път, защото трябва да се придвижат договорките за компенсациите, за нещо което ще се случи така или иначе независимо какво се договаряме или не се договаряме с Европейския съюз.

Депутатите оставиха съдбата на въглищните централи на пазара

Базови ТЕЦ остават в резерв

Няма всички да умрем, както ни плашат по телевизията. Дори и при късното извеждане на въглищните централи от пазара, вносът на ток ще остане положителен. Това заяви енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИК) Мартин Владимиров, който също участва във форума.

ЦИД разработва сценарии, които да анализират промените в икономиката на България до 2050 г., включващи енергетика, транспорт, промишленост, сгради и селскостопанство. Основните параметри на сценариите са отказът от въглища да се случи или до 2030 г., или до след 2035 г. Въглищните централи ще бъдат изведени от системата до 2030 г. и след това ще има ускорено въвеждане на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

Мартин Владимиров посочи, че държавата не обсъжда ранния сценарий за извеждане на въглищните централи до 2030 г. Възприет е късният сценарий за извеждането на въглищните централи до 2038 г. от правителството и от парламента, но проблемът е, че не се предвиждат нови ядрени мощности.

Според него е необходима и промяна в поведението на потребителите.