Мерките за подпомагане на компаниите да се справят с високите цени на електроенергията са намалили негативните последици върху бизнеса. Това сочи допитване, организирано от Министерството на енергетиката и независимата платформа за сравняване на оферти за електроенергия elca.bg относно програмата за компенсации за високите цени на електроенергията от 1 октомври 2021 г. до 31 март 2023 г.
Отбелязва се, че мерките са осигурили възможност да бъде ограничено и поскъпването на мрежовите услуги за крайните потребители при запазване на финансовата стабилност на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи.
Анализът на резултатите от проучването извежда и необходимост от по-добра информираност на потребителите като участници на свободния пазар на електроенергия. Това съвпада и с изводите в публикувания преди десет дни Пазарен мониторингов доклад за 2023 г. на Съвета на европейските енергийни регулатори (CEER) и Агенцията на ЕС за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER).
От МЕ уточняват, че целта на изследването е била да бъдат оценени ползите от предприетите мерки за компенсиране на драстичното поскъпване на тока и подпомагането на компаниите да задържат пазарните си позиции, конкурентни цени и качество. Проучването е обхванало 500 национално представени фирми, близо 93% от които - малки и средни предприятия с персонал под 250 души.
Проучването показва, че много от компаниите са адаптирали своите планове, така че да отговарят на предизвикателствата, породени от повишаването на енергийните цени. Като резултат те са отложили или пренасочили бъдещите си инвестиции към мерки за оптимизиране на разходите с незабавен ефект или за повишаване на цените на стоките и услугите.
Над 97%, или 486 от анкетираните бизнеси, използват за дейността си основно електроенергия. Само 14 използват природен газ в комбинация с топлинна енергия или други енергийни ресурси. Близо 78%, или 389 респондента, са изцяло зависими от електроенергията, като в тази група попадат 85% от анкетираните компании в сектор търговия, 79% от услугите и 68% от тези с производствена дейност.
Над 46% от анкетираните имат месечно потребление по-малко от 1 000 кВтч, което кореспондира със структурата на електроенергийния пазар. В него като брой доминират микро предприятията с потребление и поведенчески модел, идентичен с този на битовия потребител.
Над 11% от анкетираните се затрудняват да отговорят до каква степен бизнесът им зависи от разходите за електроенергия. При само 1% бизнес разходите се състоят предимно от разходи за електроенергия - в тази категория попадат и част от анкетираните ВиК оператори. Изследвани са три основни въпроса във връзка със структурата на наличните тарифни планове и договори. Изводите от тази част са важни и за степента на ориентиране на компаниите в организацията и начина на функциониране на електроенергийния пазар.
Близо 30% от анкетираните не могат да конкретизират дали имат сключен договор с търговец на електроенергия или с доставчик от последна инстанция, като това са предимно компании с консумация под 1 000 кВтч месечно. Всеки пети, дал такъв отговор, не е наясно нито с месечното потребление, нито с тарифния си план.
Проучването сочи, че част от анкетираните компании не могат да оценят нарастването на разходите си за електроенергия, а друга не са констатирали такова.
Производствените компании съобщават за по-съществено увеличение, като близо 35% от техните отговори са в групата повече от 50% ръст. Половината от тази група съобщава за ръст, превишаващ 100%. Бизнесите, които не са констатирали съществена промяна, са основно съсредоточени в сектор "Услуги".
Над 64% от анкетираните не могат да прехвърлят повишените си разходи за електроенергия към техните клиенти, като те остават за сметка на маржа на бизнеса. Невъзможността за прехвърляне на разходи е особено ясно изразена при компаниите от сектор "Услуги" и "Търговия". В по-малка степен това се отнася за сектор "Производство".
ВиК операторите не могат да прехвърлят увеличението на разходите си за електроенергия, независимо от нивото на същественост и ръста.
Индивидуалната оценка на анкетираните сочи, че определящ фактор е обемът на потребление, чувствителността на бизнеса по отношение на енергийните разходи и възможностите за прехвърляне на увеличението към крайни клиенти.
Относно очакванията на бизнеса за пазара през втората половина на годината проучването показва, че близо половината респонденти (44%) очакват нов ръст на цената на тока.
Изводите от проучването категорично потвърждават, че в краткосрочен план, в хипотезата на извънредни пазарни обстоятелства и кризисни ситуации, бизнесът се нуждае от мерки на държавна подкрепа - незабавни, целенасочени, прозрачни и с фиксиран срок на приложение, изтъкват от енергийното министерство.
Пояснява се, че тези мерки следва да допълват, а не да заместват дългосрочните политики за развитие и растеж на икономическите субекти.