Водните ресурси в Източномаришкия речен басейн са застрашени в резултат от огромните количества вода, използвани за охлаждане в енергетиката, както и от задълбочаващите се климатичните промени. Това е изводът от нов научен доклад със заглавие "Неутолимата жажда на енергетиката" на българския клон на международната природозащитна организация "Грийнпийс", създаден съвместно с учени от университета в Лайден, Нидерландия.
Според изследването настоящата национална политика за енергетиката, която предвижда запазване на въглищни мощности отвъд 2030 г., предразполага към продължаващ значителен натиск върху водните ресурси в района. В източната част на Маришкия басейн са съсредоточени 90% от електропроизводството от въглища в България. В същото време се очаква той да бъде сред най-силно засегнатите от климатичните промени в цяла Европа. Тази тенденция несъмнено би застрашила сигурността на електроенергийно производство, но също така би увеличила конкуренцията за вода между местните потребители, селското стопанство и друга промишленост в този икономически добре развит регион на България.
"Енергийната политика на България в момента е политика на бездействие и празни надежди. В нея няма ясен срок за спиране на използването на въглища и справедлив преход към производство на енергия от слънцето и вятъра. Предстоящите избори биха могли да се превърнат в отправна точка за реформа в енергетиката, но за целта е необходимо политиците да предприемат смели действия, а избирателите активно да ги изискват и след датата на вота," коментира Меглена Антонова, ръководител на кампаниите на "Грийнпийс" - България.
Продължаващата експлоатация на комплекса "Марица-изток" в бъдеще може да предизвика сериозен воден недостиг в два от притоците на р. Марица: пряко в река Сазлийка, а в река Тунджа - чрез отклонението, което поддържа непрекъснатата необходимост от вода в яз. "Овчарица" за охлаждане.
"Много региони вече изпитват недостиг на вода за електроенергийно производство поради климатичните промени — тенденция, която вероятно ще се запази. Конкретно по отношение на река Марица, промените в климата до 2050 г. понижават още повече минималния воден отток през сухите месеци. Това предвещава висок риск от суши и ниско наличие на вода не само за производство на енергия, но и за битови, селскостопански и други индустриални нужди. Ако използването на изкопаеми горива продължи и в бъдеще, това само ще подсили тази тенденция. Определянето на крайна дата за използването на въглища за производство на енергия е най-важната политическа стъпка за разрешаване на този проблем", настоя Д-р Ранран Уанг от изследователския екип.
Проучването е проведено от интердисциплинарен изследователски екип от Института по екологични науки на Факултета по природни науки в университета в Лайден, Нидерландия. Тази институция от световен ранг съсредоточава усилия в проучвания на натиска върху околната среда от човешките дейности и използването на изследвания за устойчиво развитие като критерий при вземането на решения. За първи път се прави симулация на въздействието на комплекса "Марица-изток" върху водните потоци и недостига на вода в региона в бъдеще, като се използва сложно моделиране при три различни климатични сценария и два различни варианта на енергиен преход. Към моделирането е добавено и използването на вода за електропроизводство. Това позволява бъдещите последствия върху водните ресурси, причинени от комбинираното въздействие от климатичните промени и енергийното развитие, да бъдат симулирани в безпрецедентно детайлен мащаб.
USD
CHF
EUR
GBP
