Земни организми от външната страна на Международната космическа станция (МКС) оцеляват 533 дни във вакуум, интензивно ултравиолетово лъчение и екстремните температурни колебания на космоса, съобщава "Сайънс алерт".
Това означава, че не е невъзможно живот да оцелее на Марс. От всички планети в Слънчевата система, Марс изглежда като най-вероятния кандидат за живот. Но е изключително негостоприемна планета - прашна, суха, по-малко гравитация и кислород, подложена е на силна радиация поради по-тънката си атмосфера, студена и разкъсвана от прашни бури, които могат да потопят планетата в тъмнина.
Ние все още не сме открили живот там, но има няколко начина, по които можем да проверим доколко е възможно неговото присъствие. Хората търсят живот в подобна на Марс среда на Земята (намерен е). Друга възможност е един от най-впечатляващите ресурси - МКС.
Германският аерокосмически център (DLR) води експеримент, наречен BIOMEX, в който организми като бактерии, водорасли, лишеи и гъби са изложени на подобни на Марс условия на борда на космическата станция.
Теоретично знаем, че Марс притежава достатъчно познати характеристики за живот, включително атмосфера, елементи като въглерод, водород, кислород, азот, сяра и фосфор, лед и може би дори вода в течно състояние.
И така, организмите се култивират в симулация на марсианска почва (защото, разбира се, нямаме никаква действителна почва от Марс, но знаем какво има в нея благодарение на марсоходите и може да я възпроизведем достатъчно добре). След това са поставени извън космическата станция в съоръжението Expose-R2.
В експеримента са включени стотици проби, някои от които със симулирана почва и симулирана марсианска атмосфера. Там те остават 18 месеца между 2014 и 2016 г., преди да бъдат върнати на Земята за анализ, а резултатите са впечатляващи.
"Някои от организмите и биомолекулите показват огромна устойчивост на радиация в космическото пространство и всъщност са върнати на Земята като "оцелели" в Космоса", коментира астробиологът Жан-Пиер Пол де Вера от Института за планетарни изследвания DLR.
"Между другото, изучавахме археи, които са едноклетъчни микроорганизми и съществуват на Земята в продължение на три и половина милиарда години и живеят в солена морска вода. Нашите "тестови субекти" са роднини на изолирани от Вечно замръзнала Арктика."
"Те оцеляха е космоса и могат да бъдат открити с нашите инструменти. Такива едноклетъчни организми могат да бъдат кандидати за форми на живот, които могат да бъдат намерени на Марс."
Организмите произхождат от различна сурова среда на Земята, като Арктика, Антарктика, Европейските Алпи, степните планини на Испания и вечно замръзнали места. Организмите, които могат да оцелеят в такива негостоприемни условия, са известни като екстремофили и се считат за най-вероятното живо същество, което би могло да съществува на други планети (или на луните Европа или Енцелад).
Чрез поставянето им в космоса и в симулирани условия на Марс, изследователите демонстрират, че най-малкото могат да оцелеят на Марс.
Този резултат добавя малко подкрепа в теорията, че животът на Земята всъщност е дошъл от Марс преди 3,8 милиарда години, доносен от метеорит, произхождащ от Червената планета.
"Разбира се, това не означава, че животът действително съществува на Марс", коментира де Вера.
"Но търсенето на живот повече от всякога най-силната движеща сила за следващото поколение мисии на Марс."
Нито една от машините, изпратени до Марс не е открила живот или някакви знаци за такъв. Но знанието, че той може да съществува и оцелее там (и какви видове организми най-вероятно ще оцелеят) ще помогне за разработването на инструменти, които биха могли да открият живот в бъдещите мисии на Марс.
Резултатите са публикувани в Astrobiology.