Искра Михайлова, депутат от Групата на Алианса на демократите и либералите за Европа в ЕП в интервю пред Десислава Антова, News.bg.

Г-жо Михайлова, изненада ли бе за вас номинацията на г-жа Мария Габриел? Как я приемате?
Не, не беше изненада. Разбира се, ние в ЕП сме коментирали какви възможности има България, как би било най-добре да се представи новата кандидатура и какъв тип да бъде тя. Г-жа Габриел е опитен член на Европейския парламент. Г-жа Габриел е заместник-председател на най-голямата група в Европейския парламент на Европейската народна партия и има пълната й подкрепа. Г-жа Габриел е позната и уважавана от колегите от другите групи. Тя е от общата българска делегация от различните политически групи и ние работим съвместно. Аз съм убедена, че за нея няма да бъде проблем изслушването в парламента. Разчитам на това, че възможностите на ресора й ще бъдат разширени от г-н Юнкер. Дигитализацията е от огромно значение за ЕС. В България все още не сме приели необходимостта от пълна дигитализация и се радваме на единични проекти за дигитализация на културното наследство, например. Като индустрия, дигитализацията все още не е толкова добре позната.

Предстои ни председателство на Съвета на ЕС, какви следва да са приоритетите ни?
Това е много важно. Председателството идва и отминава. Всички страни -членки са били председатели. За нас е за пръв път. Много е важно да се представим, но също така е много важно да се чуе гласът на България, да се чуят проблемите, които нас ни интересуват, не само в национален план, но и общите проблеми на ЕС, които са от значение за България. В такъв план, разбира се, за мен би било много важно по време на българското председателство да се коментира политиката на сближаване на ЕС, каква ще бъде тя за в бъдеще, кого ще подкрепя, как, ще имаме ли грантове и безвъзмездна помощ или само финансови инструменти. Освен това на българското председателство се пада не леката чест да води част от преговорите по Брекзит, но и заедно с това да води част от преговорите по бъдещата многогодишна финансова рамка. Очакваме в края на годината ЕК да предложи проект на рамката и в началото на следващата година, когато е българското председателство, да започват преговорите и работата по нея. Имаме отговорна работа, не само публична и представителна. Имаме работа по същността. Ние сме член на ЕС, ние носим отговорност, заедно с останалите страни членки и ние трябва да понесем отговорността на председателството.

Казахте политика на сближаване, вече започна дебатът по бъдещето на кохезионната политика, какво отстоявате Вие?
Това, което отстоявам като председател на Комисията по регионална политика, е необходимостта от политиката за сближаване на ЕС. Ние не сме изгладили различията между отделните региони в ЕС. Все още има много бедни, но има и много развити. Ние все още имаме нужда от инвестиции в тези региони. Все още имаме нужда от инвестиции в образованието, в културата, здравеопазването и в любимата ни инфраструктура. Тоест, нуждата от политиката на сближаване не е отпаднала - първо. Второ политиката на сближаване има потенциал да отговори на предизвикателствата, с които сега се сблъсква ЕС, но има необходимост от корекции и допълнения в законодателната рамка. Това, което знам със сигурност, е, че след 2020 г. политиката на сближаване ще бъде малко по-опростена, ще бъде доста по-гъвкава и отворена за нови предизвикателства, ще дава възможност за комбиниране на различни ресурси - безвъзмездна помощ и финансиране чрез заеми, това за което говорим днес. Надявам се да бъде близка до проблемите на България.

Втори след Естония по усвояване на средства за малки и средни предприятия от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). Това достатъчно ли е, предвид необходимостта от развитието на големи регионални проекти?
Да. Добри сме в малките и средни предприятия. Прозорецът на ЕФСИ за малки и средни предприятия отчита стабилна позиция на България. Това се дължи на активността на малкия и среден бизнес и активността на българските банки, които са посредниците, но ни липсват националната платформа за инвестиции. Липсва ни ориентацията в кои сектори ние ще търсим такива инвестиции и ни липсва участието на индустриалния капитал. Малкият и среден бизнес присъства, но индустриалният капитал все още липсва. Аз не крия амбициите си с този форум да открехна възможностите за индустриалния капитал. Единият прозорец е добре, но нека да използваме всички възможности.