Правителството ще трябва да разгледа и приеме проектозакона за актуализация на държавния бюджет на република България, който Министерството на финансите предлага.
В него има много сериозни изменения - както в макрорамката на бюджета, така и в неговите основни приходи и разходи, както на ниво Консолидирана фискална програма, така и на ниво Държавен бюджет.
Това е напълно нормално, предвид резките негативни промени в макроикономическата конюнктура предизвикани от засилващата се ценова и икономическа криза по света и усилени от военния конфликт в Украйна. Всички тези фактори правителството е отчело в прекрояването на бюджета. Въпросът е дали е подходило достатъчно консервативно по този въпрос и дали набелязаните мерки за справяне с проблемите са ефективни.
Ще започнем от внесените корекции в макрорамката.
Спрямо действащия в момента бюджет финансовото министерство е намалило значително прогнозите си за реалния ръст на Брутния вътрешен продукт. В сегашната макрорамка той бе 4,8% като при него БВП трябваше да достигне 143,02 млрд. лева. В актуализираната макрорамка заложеният реален ръст на БВП е 2,9 процента.
Намалението на прогнозата е напълно резонна е в следствие на променените икономически перспективи.
"Военният конфликт доведе до повишаване на цените на енергията и основните суровини. Повишението на инфлацията ограничава реалния разполагаем доход на домакинствата и покупателната им способност. Тези негативни ефекти частично ще бъдат компенсирани от предприемането на мерки от страна на правителството като подобряване на адекватността на пенсиите. В резултат се очаква растежът на потреблението на домакинствата да достигне 3,3 процента. Вследствие на инвазията и наложените санкции върху Руската федерация се очакват повишена несигурност, по-високи производствени разходи, нарушени доставки и по-слабо външно търсене.
Това ще се отрази в отлагане на инвестиционни планове.
В същото време се очаква публичните капиталови разходи да подкрепят нарастването на инвестициите в основен капитал, което се прогнозира да достигне 5,5 процента. От страна на публичното потребление също се прогнозира положителен принос за растежа на БВП.
По-умереното търсене от основни търговски партньори на България, съчетано със силно ограничения износ към Руската федерация и Украйна, ще се отрази в забавяне на общия темп на износа на стоки от България през 2022 г. (3,1%). Приносът на нетния износ към растежа на БВП ще е отрицателен", пише в мотивите към разработения проектозакон за актуализацията.
Тук трябва да кажем, че вече има икономически прогнози на сериозни институции, които залагат далеч по нисък ръст на БВП от 2,1% до 1,5% и те напълно могат да се окажат по-реалистични от предложените в проектозакона, ако потреблението се забави допълнително и не достигне планиранитя ръст от 3,3% за 2022-ра.
Това е реален риск заради бързо намаляващата покупателна способност на най-активната икономически част от населението, която не е обхваната от държавните мерки за ръст на доходите. Спадът в ръст на приходите от ДДС от вътрешни сделки е много силен сигнал в тази посока.
Следващият важен и много коментиран елемент на макрорамката е инфлацията.
Финансовото министерство е актуализирало очакванията си в края на годната вместо първоначално заложените 5.6% по хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПК) инфлацията да достигне 11,6 процента. "Корекцията е основно поради по-високо от очакваното поскъпване на храните и неенергийните нехранителни стоки по линия на посилни ефекти от суровините и енергоносителите. Наблюдаваното повишение на цените на петрола и неенергийните суровини се очаква да се забави през втората половина на годината. В съответствие с това, нарастването на общото равнище на потребителските цени ще продължи да се ускорява до средата на годината, след което също ще започне да се забавя, по месеци на годишна база, а инфлацията в края на 2022 г. ще достигне 11,6%. Водещ принос за това ще имат храните, чието поскъпване ще се ускори до 23,9% на годишна база през декември. Съществен принос ще имат и компонентите на базисната инфлация поради очакваните вторични ефекти от ускореното поскъпване на енергоносителите и затрудненията във веригите на доставки. Цените на услугите ще се повишат с 9,8% в края на 2022 г., а неенергийните нехранителни стоки - със 7,1%. Енергийните стоки също ще допринесат положително, като повишението в цените на транспортните горива се очаква да се забави до 13,9% в края на годината", прогнозират експертите от фиска. Тези техни очаквания също има сериозен риск да се окажат оптимистични, а ХИПК за 2022-а да надхвърли 15%, главно заради поскъпване на хранителните стоки, които ще бъдат тласкани нагоре заради несигурност на доставките, скъпи горива и още по-скъпи торове.
Впрочем управляващите са наясно с тези рискове.
В мотивите към проектозакона за актуализация на бюджета е записано: "При невъзможност за пълно компенсиране на вноса на енергийни суровини от Руската федерация с такъв от алтернативни източници ще има нарушения в производствените процеси както в страната, така и в основни търговски партньори, което може да се отрази в ограничен износ, влошени финансови резултати на фирмите, увеличаване на безработицата, по-ниска инвестиционна активност. В допълнение, липсата на суровини ще формира по-големи от очакваните ефекти върху цените, ще ограничи разполагаемия доход и допълнително ще намали потреблението. Рисковете пред прогнозата за инфлацията остават преобладаващо във възходяща посока, като се свързват с несигурността за разрешаването на конфликта и произтичащата от това вероятност за продължаващо повишение на международните цени на основни международно търгуеми суровини (петрол и природен газ, храни, метали, торове). Друг фактор, който може допълнително да ускори инфлацията в страната, са формираните високи инфлационни очаквания, които са повлияни от поскъпването на стоки от първа необходимост - в т.ч. храни и енергия.
Риск продължава да бъде и епидемичната ситуация, вероятността от поява на нов вариант на вируса и въвеждането на ограничения, въпреки че данните от последната година не показват съществен отрицателен ефект върху икономиката по тази линия.
Оценяването на ефекта от притока на бежанци е обвързано с допускания за броя на хората, продължителността на престоя им и разходите им".
Но според Министерството на финансите съществуват и възможности за развитие в положителна посока. Изпълнителната власт смята, че едно облекчаване на геополитическата ситуация ще намали натиска върху инфлацията. Това на свой ред ще окаже положителен ефект върху икономическата активност.
Логично промените в икономическата конюнктура и свързаните с тях т.нар. антикризисни мерки водят и до съответните изменения в приходите и разходите на Консолидираната фискална програма и на Държавния бюджет както и на техните баланси.
При сегашната конюнктура прогнозите са приходите по КФП за 2022 г. да възлязат на близо 58, 90 млрд. лева. В сравнение с действащия в момента консолидиран бюджет това е увеличение от 1.65 млрд. лева. Прогнозата за данъчните приходи е за 45, 36 млрд. лева, което е увеличение с 347.5 млн. лева. Постъпленията от преки данъци се свиват със 139.3 млн. лева до 9.05 млрд. лева, главно заради спада - с 230 млн. лева на постъпленията от данък върху доходите на физическите лица. Обяснението за това са големия ръст на данъчните облекчения за деца.
Приходите от косвените данъци нарастват с 465 млн. лева до 21,52 млрд. лева, почти изцяло за сметка на ръста от ДДС нетно с 480 млн. лева до 15, 26 млрд. лева. При акцизите има намаление, което се компенсира частично от увеличение при митата.
"Съпоставено с разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. приходите от ДДС за 2022 г. се повишават с 620,9 млн. лв., поради променените очаквания в актуализираната макроикономическа прогноза на МФ спрямо заложената макрорамка в ЗДБРБ за 2022 г. От друга страна, отразявайки ефектите по отношение на приходите от ДДС от планираните антикризисни мерки, прогнозните приходи от данъка са намалени със 140,9 млн. лв. С това нетният ефект от промяната в макрорамката и ефектите от антикризисните мерки е увеличение на данъчни приходи от ДДС за 2022 г. в размер на 480,0 млн. лв.", обяснява финансовото ведомство. С други думи разчетите му са че всички намалени данъчни ставки плюс увеличаването на прага за регистрация по ДДС тази година ще глътнат немалко пари. Въпросът е дали всички тези мерки, а не само някои от тях, ще имат антикризисен - разбирай антиифлационен, ефект. Това последното е доста съмнително и критики в това отношение бяха изказани дори в редиците на управляващата коалиция.
Друг риск засягащ приходите от косвени данъци е в структурата на ДДС. От фиска признават, че по-високият размер на прогнозата за приходите от ДДС за 2022 г. спрямо първоначалните разчети към ЗДБРБ за 2022 г. се дължи на повишеното потребление и по-високите приходи от ДДС от внос. "За периода януари - април 2022 г. приходите от ДДС при внос са в размер на 2 066,7 млн. лв., със 764,1 млн. лв. (58,7%) над събраните през същия период на 2021 г. и с 309,5 млн. лв. (17,6%) над планираните за периода. Отчетеният ръст е формиран както от регистрирания ръст на цените на внасяните стоки (28,9%), така и от ръста във физическите обеми (18,8%) на стоките, внесени от трети страни и обложени с ДДС при внос. През първите четири месеца на 2022 г. касовите приходи от ДДС при внос на суров петрол са в размер на 430 млн. лв., като е отчетено увеличение с 246,2 млн. лева (134,0%) спрямо януари-април 2021 година. За регистрирания ръст допринася динамиката на икономическата среда и по-големите количества внесен суров петрол през март и април 2022 година", е уточнено в мотивите на проектозакона. Не е обяснено обаче какви са прогнозите за движението на приходите от ДДС от сделки в страната.
Приходите от тях обикновено са доста по-големи от ДДС, което идва от вноса. Ако въпреки инфлацията, заради намаляване на покупателната способност, в приходите от ДДС от сделки в страната бъде отчетен спад, това може да подложи на допълнителен сериозен натиск приходите в хазната.
Следващия голям риск в постъпленията по КФП е сбъдването на голямата европейска надежда - първия транш от Плана за възстановяване и устойчивост. Планирания ръст на приходите по КФП от общо 1.65 млрд. лева на тези европейски пари се падат близо 1.06 млрд. лева. Вярно е че правителството получи от Брюксел добри предварителни отзиви за своя план, но до получаването на заветния първи транш трябва да се свърши голям обем административна, инвестиционна и законодателна работа.
Що се отнася до разходите по КФП в актуализирания бюджет те се увеличават с над 1,97 млрд. лева до близо 65,13 млрд. лева. Причините за този ръст са т.нар. антикризисни мерки на правителството, които според очакванията трябва да са и антиинфлационни.
За да не бъдем обвинени в тенденциозност ще цитираме по този въпрос (за мерките) самото министерство на финансите:
"- Осъвременяване на пенсиите от юли 2022 г. и прилагане на нов механизъм за подобряване на адекватността на пенсиите от октомври 2022 година. Нетният ефект в частта на бюджетните взаимоотношения по държавния бюджет с бюджета на ДОО от предложените мерки в пенсионната сфера възлиза на 1 386,5 млн. лв., докато увеличението на трансферите от държавния бюджет за здравно осигуряване на пенсионерите е в нетен размер на 65,6 млн. лв., с което общия нетен ефект в частта на бюджетните взаимоотношения с други бюджети е увеличение на планираните средства за предоставени трансфери от държавния бюджет с 1 452,1 млн. лева.
- Компенсиране на крайни потребители на горива - физически лица, които ползват за собствени нужди бензин и газьол (дизел), без добавки втечнен нефтен газ (LPG или пропан-бутан) и природен газ (метан). Предвижда се разработване на Програма за компенсиране на физическите лица, крайни потребители на горива, която ще въведе механизъм за компенсация от 0,25 лв./литър за посочените горива. Програмата ще бъде одобрена с акт на Министерския съвет и се предвижда да се прилага за периода от 1 юли до 31 декември 2022 г. Бюджетният ефект за 2022 г. е загуба в размер на 150 млн. лв.
- През месец април 2022 г. е подписан Колективен трудов договор в отрасъл Здравеопазване 2022 г., с който е договорен нов минимален размер на началните основни месечни заплати по категории персонал съгласно Националния класификатор на професиите и длъжностите. Договореностите в колективния трудов договор се прилагат и в здравни и лечебни заведения - бюджетни организации, финансирани от бюджета на Министерството на здравеопазването второстепенни разпоредители с бюджет. Необходимите средства за достигане на определените с подписания колективен трудов договор нива на минимални основни работни заплати в структурите на Министерството на здравеопазването за периода от месец май 2022 г. до месец декември 2022 г. са в размер на 22,0 млн. лв. за 7 796 работещи. Колективният трудов договор в отрасъл Здравеопазване се прилага също и за медицинския персонал, зает в медицинското обслужване в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища и в детските ясли и яслените групи към детски градини, финансирани като делегирани от държавата дейности чрез бюджетите на общините. За достигане на определените с подписания колективен трудов договор нива на минимални основни работни заплати на заетия в горепосочените дейности персонал са необходими средства за периода май-декември 2022 г. в размер на 34,3 млн. лв.
- Предвидени са допълнителни средства за подпомагане на уязвимите сектори в селското стопанство във връзка с разходите по Временната рамка за мерки за държавна помощ при подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна и по линия на съществуващите държавни помощи за хуманно отношение към свине и птици. Общият размер на средствата за подкрепа заложен в законопроекта е 168,7 млн. лв., в т.ч. 150 млн. лв. за осигуряване на ликвидност за земеделските стопани по Временната рамка и 18,7 млн. лв. за подкрепа на свиневъди и птицевъди за хуманно отношение към животните"
Ако искаме да се заяждаме ще подчертаем, че парите за свине и птици са в пъти повече отколкото допълнителните средства за медицинска помощ в детските градини. Въпрос на приоритети. Но не това е най-главното. Вижда се че огромната част на т. нар. антикризисни разходи отива за ръст на пенсиите. А това не е временен разход - за периода на кризата, а е постоянен - завинаги. И не е антиинфлационен, а на против, човек без да принадлежи към благородната философска школа на циниците, е наясно, че такова увеличение на доходи е про инфлационно. Което също създава допълнителен и дългосрочен риск за финансовата стабилност.
В резултат на всичките тези увеличения на бюджетните приходи и разходи дефицит в актуализираната КФП е нараснал с 328,1 млн. лева до близо 6.23 млрд. лева. Разбира се, заявките на Министерството на финансите за емитиране на нов държавен дълг са нараснали от 7,3 млрд. лева на 10, 3 млрд. лева.
Защо този ръст е 10 пъти по-голям от ръста на дефицита, е въпрос за отделен материал.
USD
CHF
EUR
GBP
no-noi
на 07.06.2022 в 13:30:57 #1Актуализация на заплатите другия път, сега да има пари за крадене е по важно