Националната агенция по приходите (НАП) е неглижирала препоръките на бизнеса относно Наредба Н-18 за касовите апарати. За това пишат от Българската стопанска камара (БСК) в писмо до премиера Борисов, в което се оплакват за пореден път от "злонамерената и инквизираща българския бизнес" наредба.
Писмото на БСК е в продължение на срещата им с премиера Борисов и финансовия министър Владислав Горанов на 26 февруари, когато стана ясно, че работодателите ще имат 7-месечен срок за интегриране на касовите апарати.
БСК са категорични, че са участвали активно в срещите с НАП, както и че са внесли пакет от конкретни предложения за промяна в наредбата, в рамките на срока за обществени консултации.
Работодателите също така предложили на НАП 6 основни направления за преработка на наредбата: 1. Картови плащания и електронни платежни системи; 2. електронни фискални бележки и електронни фискални документи; 3. електронни системи с фискална памет - ЕСФП; 4. дублираща функционалност/Ясно определяне на границата къде завършва СУПТО и започва софтуер за управление на бизнеса (дублиране на данни); 5. незаконосъобразни текстове, свръхрегулация и контрол за достъп до данни, събирани по наредба Н-18; 6. оперативни въпроси, вкл. запечатване на обекти.
БСК се ангажирали и че по всяко от тематичните направления ще представят конкретни промени в текстовете от наредбата.
"За съжаление, партньорското поведение от страна на бизнеса не беше оценено от страна на НАП и към настоящия момент", пишат от БСК и обясняват, че липсва разбиране от страна на НАП по посочените направления. Вместо в НАП да създадат съответните работни групи, там се бездействало.
Междувременно с 7-месечния срок "само се отлага хаоса".
Отделно НАП възприели незначителен брой предложения, а от БСК продължавали да чакат отговор на над 60 предложения.
"Промените в Наредба Н-18 от есента на миналата година не целят изсветляване на икономиката и гарантиране на добра бизнес среда, а по-скоро генерират обществено напрежение, при това в година на европейски и местни избори. Не трябва българският бизнес да бъде поставян в ролята на заложник на политически интереси. Икономическа стабилност няма нужда от актове, които влошават бизнес средата", пишат от БСК.
Според бизнеса наредбата има пряко въздействие върху цялото общество. Заради това председателят на БСК Радосвет Радев апелира Борисов да приложи необходимия институционален контрол и в оптимално кратки срокове проблемите да бъдат преодолени.