Служебното правителство явно се е отказало от данъчните нововъведения, които анонсира неотдавна и вкарва проектозакона за държавния бюджет за 2023-а без разчети за допълнителни приходи. Поне така изглежда от последното прессъобщение на Министерството на финансите.

В него пише: "С цел дефицитът да бъде в рамките на фискалните ограничения по националното и европейското законодателство, служебното правителство подготви приходни и разходни мерки със съответните ефекти и предложения за законодателни промени за постигане на бюджетно салдо с дефицит до 3 %, в рамките на критериите на Пакта за стабилност и растеж. В резултат на получен ясен политически сигнал, че приходните мерки няма да бъдат подкрепени, правителството предлага бюджет при действащо законодателство без отразяване на подготвените мерки.

Бюджет 2023 г. на служебния кабинет: Дефицит 6.4%, нов дълг и без вдигане на данъци
Обновена

Бюджет 2023 г. на служебния кабинет: Дефицит 6.4%, нов дълг и без вдигане на данъци

МФ готово да съдейства на депутатите за разумни предложения за ограничаване на дефицита

Поради това разчетите по АСБП за периода 2023-2025 г. са разработени при запазване на действащото законодателство, въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на МФ за развитието на националната икономика и на предварителните данни за отчета на бюджета за 2022 година".

С други думи финансовото ведомство чрез правителството казва на Народното събрание следното: Господа народни представители, след като не желаете да поемете политическата отговорност и да приложите нужните непопулярни мерки за запазване на фискалната стабилност, ние ви представяме изключително нелицеприятната реалност и вие решавайте какво да правите. Отговорността е ваша. Ние си измиваме ръцете". Също като Пилат Понтийски.

А колко страшна е реалността? Според данните на Министерството на финансите разчетите показват, че при отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална програма (КФП) достига 6,4 % от БВП, а на сектор "Държавно управление" 6,1 % от БВП. За 2024 и 2025 г. дефицитът по КФП е съответно 5,2 % от БВП и 4,6 % от БВП, а за сектор "Държавно управление" е съответно 4,7 % от БВП и 4,9 % от БВП. При запазване на действащото законодателство приходите по КФП за 2023 г., спрямо актуализираната програма за 2022 г., бележат номинален ръст от 6,1 млрд. лв., а разходите бележат ръст от 11,8 млрд. лв., което води до допълнително влошаване на дефицита с 5,6 млрд. лева.

Това означава, че в края на годината при тези параметри дефицитът по КФП ще бъде 11.9 млрд. лева. Това вече е катастрофа. Защото финансирането на такъв дефицит изисква увеличение да държавния дълг най-малко с неговия размер. Така той ще нарасне номинално от 37.8 млрд. лева в края на 2022-а до 49.1 млрд. лева в края на 2023-а . Вярно е че, дори при този размер на дълга, съотношението му спрямо Брутният вътрешен продукт (26.6% за 2023-а) ще продължи да е много под Маастрихтския критерий от 60%. Практиката обаче показа, че това няма никакво значение както за международните, така и за българските пазари, които демонстрираха, че при бързо увеличаване на бюджетния ни дефицит рязко повишават доходността, която желаят да получат, за да купят български държавни облигации.

При тези реалности в комбинация с очакваното повишение на лихвите на ЕЦБ и на Федералния резерв, с такива бюджетни параметри, българската държава вероятно ще трябва да плаща по 7-8% доходност по своите облигации, за да може с тях да финансира заложения близо 12 милиарден дефицит. А при такива доходност обслужването на този дълг ще бъде допълнителен и то чувствителен товар за хазната. И ето така страната ще тръгне по пътя на финансовия Ад, който е постлан с добри намерения за социална справедливост и съпричастност.