В 12.14 часа пленарна зала се зае с дълга от 16 млрд. лева, който кабинетът иска да емитира.

Припомняме, това трябваше да стане в началото на деня, но Цецка Цачева успя да отложи дебатите, както се оказа, за да може финансовият министър Горанов да разговаря с коалиционните партньори, с цел да ги убеди да подкрепят взимането на нов дълг.

Народните представители не приеха дебатите за да се излъчват пряко по Българската народна телевизия (БНТ) и по Българското национално радио (БНР). Идеята за включването на камерите и микрофоните в пленарна зала бе на „Атака", но дори и след прегласуване депутатите не се престрашиха на живо предаване.

Интересен факт е, че с гласове „против" и „въздържал се" гласуваха народните представители от ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт.

Социалистите пък излязоха с друго предложение, а именно - дебатите да не започнат, докато в зала не се появи лично премиерът Бойко Борисов. И този път председателят на Народното събрание Цецка Цачева защити министър-председателя, като не подложи това предложение на гласуване с мотива, че не съществува подобна процедура, а Борисов е уведомен за поканата.
Дебатите обаче междувременно започнаха, без премиерът да се появи в пленарната зала.

Целта на подписаните договори е създаване на средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари, като в тях се регламентират задълженията и взаимоотношенията между отделните страни, респективно бъдещото организиране и издаване на емисии на държавни ценни книжа в рамките на програмата, обясни Дияна Йорданова от ГЕРБ.

Средносрочната програма предоставя на България като емитент възможност за прилагането на гъвкавост при избора на структура на финансирането по отношение на пазари, инструменти, валути и срочност, при съобразяване с пазарната ситуация за емитиране.

„Договорите, с които се създава средносрочната програма, поставят няколко ограничителни параметри на дълговите инструменти, които могат да бъдат издавани по тази програма. Максималният номинален размер на дълга, който може да бъде поет по програмата, е 8 млрд. евро, като общият обем на траншовете за всяка съответна година ще бъде ограничен до лимитите за поемане на държавен дълг в годишните закони за държавния бюджет на Република България", отчете депутатката.

„Предвижда се максималният матуритет на книжата, които ще се издават, да бъде до 30 години. За нуждите на ратификационния процес и каквато е наложилата се практика, в документацията е посочен и максимален лихвен процент на облигациите в размер до 10 на сто, което значително надхвърля текущите лихвени нива по българските облигации. Същото се прави с цел да не се дават насоки на пазара за лихвените нива по новите облигации", подчертава Йорданова.

Фиксираните максимални стойности на параметрите на средносрочната програма, предвидени в документацията, могат да бъдат променяни единствено след предварителна законова санкция на Народното събрание.

„Конкретното структуриране на бъдещите транзакции по средносрочната програма (матуритетна и валутна структура) ще бъде осъществено по време на маркетинговия процес, след получаване на информация за инвеститорското търсене на български суверенен дълг и ще бъде съобразено с погасителния профил на дълга", обясни Йорданова.

Средствата, получени от реализиране на средносрочната програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари чрез пласиране на бъдещи емисии облигации, ще бъдат от съществено значение при осигуряване на необходимия финансов ресурс през периода 2015-2017 г. за рефинансиране на държавния дълг, за покриване на очакваните бюджетни дефицити, както и за гарантиране нивото на фискалния резерв.