Колкото по-подготвена е страната ни, толкова по-големи ползи би реализирала и по-малко предизвикателства би срещнала тя при бъдещото си присъединяване към Еврозоната. Това е основният извод в редовния годишен доклад "Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания" на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките (БАН) с фокус върху темата "Еврозоната и присъединяваща се България".
Докладът съпоставитавя икономическите резултати и провежданите политики в Еврозоната през първите 20 години от въвеждането на еврото в обращение, както и опита на две групи страни от ЕС - балтийските държави: Естония, Латвия и Литва, които са членки на Еврозоната, и страните с дерогация: Полша, Чехия, Унгария и Румъния, които към момента се въздържат от членство.
Анализът на страните, приели еврото след финансово-икономическата криза от 2008 г., не показва сериозни сътресения по отношение на инфлацията. Според икономистите това сочи, че изборът на момента за присъединяване е важен, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Данните за Полша, Чехия, Унгария и Румъния пък показват, че част от очакваните ползи могат да се реализират и извън Еврозоната - засилване на интеграцията на икономиката, синхронизиране на икономическия цикъл, по-голям приток на преки чуждестранни инвестиции, валутна стабилност, разширен достъп на домакинствата и фирмите до по-евтин ресурс, по-висока стабилност на финансовия сектор, поради разширяване на източниците за финансирането , валутна стабилност и др.
От Института за икономически изследвания изтъкват, че приемането на единната валута у нас предполага определени ползи, но трябва да се има предвид, че процесът може да доведе до определени сътресения и рискове, ако икономиката ни не е готова.
Годишният доклад разглежда също състоянието и развитието на глобалната и националната икономика през 2022 г. и представя прогнози за икономическото развитие до 2025 г.
Отчита се, че икономическият растеж през 2022 г. се е забавил до 3.4% при реализиран рекорден реален растеж на БВП от 7.6% през 2021 г. заради влошаването на икономическата обстановка в регионален и световен план, вследствие на военния конфликт в Украйна, икономическите санкции срещу Русия, както и строгите противоепидемични мерки в Китай, предизвикали затруднения и прекъсвания във веригите на доставки на стоки и суровини. Икономическата обстановка през първото тримесечие на 2023 г. се определя като благоприятна при наличието на нисък прираст на индикатора за бизнес климата.
В доклада се посочва още, че годишната инфлация през 2022 г. възлиза на 14.3%, което е една от основните причини да се отложи оценката на готовността на страната ни за присъединяване към Еврозоната. Сред факторите с най-голям принос за ускоряването на ръста на цените са поскъпването на основните енергоизточници и селскостопанските продукти на международните пазари, както и високите цени на международните превози. Според икономистите в БАН през първото тримесечие на 2023 г. инфлацията се е забавила поради спада на цените на енергийните стоки и останалите суровини на международните пазари. Очаква се обаче инфлацията да остане по-висока в краткосрочен план, въпреки провежданата рестриктивна парична политика от водещите централни банки в световен план и повишаването на задължителните минимални резерви от БНБ, което ще се дължи на вътрешни фактори.
През 2022 г. се отчита въстановяване на нивата на икономическата активност, заетостта и безработицата до тези от преди пандемията от COVID-19. Безработицата възлиза на 4.3%, като след 2-годишен спад работната сила се увеличава, а при показателите за заетостта се регистрират най-добри стойности за последните 2о години. Намаляване на броя на заетите лица се отчита единствено във възрастовата група 25-34 години, което трайно я определя като рискова. Все по-голям ефект върху пазара на труда оказва демографският проблем. Очаква се, че натискът за увеличаване на доходите ще продължи да нараства, надминавайки растежа на производителността на труда, като според данните през 2022 г. България е на водещо място в ЕС по ръст на средната работна заплата.
От Института за икономически изследвания отбелязват, че фискалната политика през 2022 г. се определя от високата ценова динамика, при която по-високите реализирани бюджетни приходи са насочени към мерки за компенсиране на намаляващата покупателна способност на домакинствата и за разширяване на по-ниските ставки на ДДС за бизнеса, а това поставя под риск устойчивостта на бюджетните приходи. Анализът сочи, че приходите от данък печалба бележат изпреварващ темп на растеж в резултат от възстановената икономическа активност, а приходите от данъка върху доходите на физическите лица нарастват с 10% на годишна база, следствие на предприетите антикризисни правителствени мерки.
Икономистите в БАН обясняват годишния прираст на постъпленията от косвени данъци с премахването на ограничителните мерки заради ковид пандемията и увеличаването на вътрешно потребление и вноса, а на неданъчните - а увеличените приходи на фонд "Сигурност на електроенергийната система". Очакванията за ускорено изпълнение на европейските инвестиционни проекти за програмния период на ЕС за 2014-2020 г. обаче не се оправдават и това поставя под риск фискалната позиция за 2023 г.
В анализа се отбелязва още, че забавянето на промените в националното законодателство, свързани с ПВУ, е съществен риск пред изпълнението на заложените инвестиционни проекти и капиталовата програма на правителството. Според икономистите правителствените субсидии под формата на компенсации за високите енергийни цени, както и разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи, продължават да нарастват през 2022 г. и все повече поставят в риск запазването на фискалната стабилност. Въпреки че държавният дълг е нисък, фискалната предпазливост е препоръчителна предвид натиска върху публичните финанси и необходимостта от запазване на фискални буфери при високата икономическа несигурност в регионален и световен план, се допълва в доклада.
Предварителните данни за изпълнението на консолидираната фискална програма за първите четири месеца на 2023 г. показват влошаване на бюджетното салдо с 1.1 млрд. лв. поради по-ниските постъпления от данъци спрямо бюджетните разходи. Затова от Института за икономически изследваниякъм Бан препоръчват в предложения Закон за държавния бюджет за 2023 г. мерките в подкрепа за бизнеса да отпаднат, а отчисленията на дивидентите на държавните предприятия към бюджета да не са в пълен размер, защото това ще възпрепятства реинвестирането на остатъка от печалбата.
Анализът на външнотърговските отношения на България през 2022 г. показва, че в ниска степен се реализират предимствата, произтичащи от нарастването на цените в световен мащаб, което говори за структурна невъзможност на икономиката ни да се адаптира към по-високо технологично производство и, съответно - износ. Икономистите отчитат, че въпреки че делът на инвестиционните стоки нараства, което е положителна тенденция предвид по-високата им добавена стойност, износът и вносът на суровини и материали продължават да доминират в структурата на външната търговия. Данните сочат, че през 2022 г. износът на оръжия, муниции и техните части и принадлежности възлиза на 1.455 млрд. евро, а стойността на реализирания износ на електрическа енергия нараства със 146%. Очаква се производството и износът на военна продукция и електроенергия да продължат да противодействат на спада на външното търсене на България и през 2023 г.
От Института за икономически изследвания отбелязват също, че 2022 г. се характеризира със запазване на интензивните темпове на кредитиране на фона на все още умереното вдигане на лихвените проценти. През 2023 г. се очаква известна промяна в състоянието на финансовия сектор в страната, тъй като протичащите изменения на средата създават условия за нарастване на дела на необслужваните кредити, а оттам и за растеж на провизиите и понижение на показателите за рентабилност в банковия сектор.
Средносрочната прогноза е, че вътрешното търсене постепенно ще се възстановява до 2025 г., докато приносът на външното търсене в икономическия растеж ще остане отрицателен. Очаква се инфлацията да бъде по-висока от обичайната през последните години, а безработицата - на същите нива и дори леко да се понижи през следващите 2 години. Според икономистите от БАН разкриването на нови работни места ще намали драстично влиянието си върху темповете на икономически растеж. Те смятат, че неизпълнението на вече поети ангажименти, включително по ПВУ, може да доведе до по-висок бюджетен дефицит и по-голяма нужда от външно финансиране, което би отложило членството на България в Еврозоната и след 2025 г.
USD
CHF
EUR
GBP
