Правителството изпитва сериозни затруднения при пласирането на държавен дълг. Това вече е безспорно след аукциона, проведен на 3 октомври. На него Министерството на финансите за пореден път преотвори емисия държавни ценни книжа (ДЦК) с оригинален матуритет от 10.5-години, деноминирана в лева, с падеж 27.07.2026 година.
Вижда се, че при тези ценни книжа срока до падежа е три години и десет месеца. Според официалната информация на проведения аукцион са пласирани ДЦК за 102,75 млн. лв. съвкупна номинална стойност при среднопретеглена годишна доходност в размер на 4,01 %. Общият размер на подадените поръчки достигна 156 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 0,78.
Отчетеният спред спрямо аналогичните германски федерални облигации е в размер на 221 базисни точки.
При предното предлагане на облигации от тази емисия, което бе в средата на септември постигната среднопретеглена доходност бе 3.01% - с 1 процентен пункт по-ниска от сегашната, а покритието с поръчки 1.51 пъти - двойно-по-високо от сегашното. Спредът спрямо аналогичните германски държавни облигации бе 147 базисни точки или с 50% по-добър от сегашния.
Рязкото влошаване на условията показва бързото увеличаване на риска за българската икономика и фиск. При това влошаването е за сметка изцяло на вътрешни фактори, които са заложени в сегашния бюджет от последното редовно правителство и законово регламентираните от последния парламент ангажименти на държавата, които хазната обслужва.
Още в края на септември, когато правителството продаде емисия държавни ценни книжа (ДЦК) с оригинален матуритет от 5,5-години, деноминирана в лева с лихвен процент от 3,20% и постигна покритие от едва 1.02 пъти, прогнозирахме, че държавата ще има затруднения с пласирането на нов дълг, ако не увеличи чувствително предлаганите по него лихви. Сега тези проблеми са факт.
Дори правителството обяви, че отменя публикувания на 13.09.2022 г. емисионен календар, който предвиждаше нова емисия едва ли не през две седмици до края на годината. Това означава, че държавата ще има проблеми да финансира заложения в бюджета дефицит и значително ще трябва да ореже заложените разходи. Това разбира се може да стане, като бъдат спестени значителна част - 40%-50% от предвидените капиталови разходи. Подобна мярка обаче крие рискове по отношение на икономическия ръст.
Каквото и да се случи в Народното събрание след проведените избори, политиците трябва да са наясно, че през следващата година със или без редовно правителство, през март държавата трябва да погаси падежиращ дълг на международните пазари с номинал 1.144 млрд. евро. При сегашното отношение на пазарите към бюджета и влошаващата се международна икономическа ситуация, без сериозни икономии в държавните разходи, това плащане може да се превърне в сериозно предизвикателство за хазната.
USD
CHF
EUR
GBP
