В последно време министър-председателят Бойко Борисов отново вкара банковата тема в политическия оборот. А опитът показва, че когато подобни неща се случват, нищо хубаво не чака вложителите. Още повече, че Борисов говори неща, които, меко казано, са далеч от истината.
Например, в началото на седмицата той убедено заяви: "Връщаме 1.25 млрд. лева на хората от КТБ". Каза го с такава гордост, че все едно ги дава от собствения си джоб или, че е загребал дълбоко в хазната, за да върне тези пари. Тези, които следят казуса със затварянето на Корпоративна търговска банка и с нейната несъстоятелност и в същото време имат някакво професионално понятие от тези процеси, са наясно, че голямото връщане на пари от КТБ на хората и на фирмите стана през декември 2014-а, когато те си получиха гарантирания размер на влоговете до 196 хил. лева. Получиха ги от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), който тогава извади около 3.7 млрд. лева. А парите във Фонда се събират не от джоба на Бойко Борисов или от бюджета. Те се събират от годишните вноски на търговските банки.
От платените от ФГВБ на вложителите в КТБ общо около 3.7 млрд. лева, близо 2.2 млрд. лева бяха натрупани собствени средства (от банкови вноски), а 1.47 млрд. лева бяха взети от бюджета, но не безвъзмездно, а назаем. И заемът бе при такива благоприятни лихвени условия, които министърът на финансите никога след това не видя. Говорим за лихви, които влизат като приходи в бюджета, а не излизат от него като разходи. Въобще цялата операция по държавната подкрепа за гарантиране на стабилността на банковата система през 2014-а бе доста печеливша за хазната. И в Министерството на финансите знаят това.
Но да се върнем на засегнатия от Борисов случай с КТБ. Безспорно е, че гарантираните пари на вложителите в КТБ бяха платени с пари на ФГВБ, който се пълни от банките. Тук някой ще каже, че това би било невъзможно без бюджетните пари. Да допуснем, че е така, но те са дадени на фонда на заем, който се връща и дори по-голямата част от него вече е върнат с лихвите. С други думи, това, което хазната е дала за КТБ, си го е получила обратно, че дори и печалба е изкарала.
А тези 1.25 млрд. лева на КТБ, за които говори Борисов, нито са върнати, нито той и правителството може да ги върне на вложителите на КТБ. И причината за това е, че Борисов по закон не може да се разпорежда с активите на КТБ. За тази работа си има синдици, които се назначават от ФГВБ с одобрението на съда.
В момента от осребряване на масата на несъстоятелността на КТБ са събрани около 1.3 млрд. лева. Не знаем колко са похарчени, но това е друга тема. От тези събрани пари между кредиторите на КТБ е направена една частична сметка за разпределение и по нея са изплатени 570 млн. лева. Разбира се, ще има и други сметки за разпределение, но кога и в какъв размер ще са те, това не зависи от Борисов.
И накрая, нека видим колко от събраните от синдиците на КТБ пари са попаднали и могат да попаднат при вложителите - граждани и фирми. Събраните от синдиците пари се връщат на вложителите на КТБ по така наречените сметки за разпределение, според които всеки кредитор на КТБ получава част от общата сума на разпределяните пари съобразно своя дял в общия размер на признатите вземания от фалиралата банка. Фондът за гарантиране на влоговете държи над 70% от вземанията от КТБ по силата на това, че е заместил като кредитор на КТБ вложителите, на които през декември 2014-а е изплатил гарантираните влогове в затворената банка. Поради това на Фонда се полагат над 70% от събраните от синдиците на КТБ 1.3 млрд. лева. А останалите 30% се и ще се разпределят между граждани, фирми и други кредитори.
От всичко казано до тук е ясно, че Борисов не е връщал, не връща и не може да връща каквито и да е пари от КТБ, на който и да е вложител в КТБ. Правителството и министър-председателят нямат такива функции и правомощия.
Тук идва ред на едно днешно твърдение на премиера, в което той навърза КТБ, банковия надзор и усилията на правителството да влезем в ERM II и Банковия съюз. Нямало забавяне в процедурите по приемането ни, твърди премиера. И удобно забравя колко пъти се отлагаха обявените от самия него или от финансовия министър Горанов срокове за това влизане. Дори по едно време премиерът заяви, че заради, видите ли, липсата на консенсус в обществото по отношение на приемането на еврото, той нямало повече да полага усилия в това направление. И тази декларация не бе направена чак толкова отдавна. Но да приемем, че темата за сроковете е дребнава.
Друго едно твърдение на премиера обаче показва явно непознаване на онова, което се случва в Банковия съюз на ЕС. Борисов убедено твърди, че ако и когато България влезе в Банковия съюз на ЕС, случаи като КТБ няма да се повтарят. За сведение на премиера от 2014-а насам в Банковия съюз на ЕС има пет големи банкови фалита, като при всеки един от един от тях европейските структури са отказали помощ за спасяване на потъналите банки. В Испания спасението дойде от частна банка, в Италия спасението дойде от държавата, която за целта финансира частна банка, а в Латвия, където държавата не можеше да помогне и не се намери частен инвеститор, двете закъсали банки си фалираха.
Като говорим за качеството на банковия надзор, само ще обърнем внимание на факта, че през последните няколко години най-големите скандали за пране на пари станаха в еврозоната, по-точно в прибалтийските държави, където оперира Европейският банков надзор. Затова твърдението на премиера, че с влизането ни в Банковия съюз случаи като КТБ няма да се повторят, е далеч от истината. По-скоро, ако говорим за затваряне на банки, може да се случи точно обратното.
USD
CHF
EUR
GBP
