Малко над 10 милиарда лева е фискалният резерв

Има проблеми с фискалния резерв. Това заяви социалистът Румен Гечев по време на изслушване на финансовия министър Росица Велкова в Народното събрания по искане на БСП. По какви причини се топи фискалният резерв, пита той. Какво е реалното състояние на бюджетните приходи и разходи, настоя да разбере Гечев.

Над 19 милиарда лева са приходите за първите четири месеца на тази година. Това е ръст с над 2 милиарда лева, стана ясно от отговора на финансист номер едно. Ръст има в приходите от корпоративен данък. Ръст има и в приходите от данък върху доходите на физическите лица, обясни финансовият министър.

Велкова отчете също спад на безработицата в страната.

Бюджетната комисия не бърза с бюджета на Велкова

Изчаква да види дали ще има редовно правителство

Приходите от ДДС са над 4 милиарда лева, но тук вместо ръст Министерството на финансите (МФ) отчита спад. Десет дружества са декларирали 760 милиона лева ДДС за възстановяване, което представлява ръст с 300%. Основно това са дружества в сферата на търговията с горива. От акцизи приходите са над 2 милиарда за първите четири месеца и тук има ръст заради по-високите акцизни ставки. Спад обаче има в приходите от акциз на горива. Над 4 милиарда лева са приходите от осигуровки, където също има ръст заради ръста на средния осигурителен доход. 10,1 милиарда лева са средствата във фискалния резерв. 1,8 милиарда лева от тях са били налични за разплащане преди последното изплащане на пенсии. Над 3 милиарда лева от тях са средства в Сребърния фонд. Останалите средства са по европейски програми.

72 милиона лева е са платени от "Лукойл" миналата година от данък "свръхпечалба". Очаква се 89 милиона лева да внесе компанията тази година. МФ очаква половин милиард лева да постъпят за 20203 г. в хазната от данък "свръхпечалба".

Министърът на икономиката не подкрепя данъка „свръхпечалба“ на МФ

Никола Стоянов: Никога не сме мислили за таван на цените

Повече конкретика за оповестените от Велкова данни беше предоставена от финансовото министерство. Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма са 19 840,4 млн. лева и нарастват 2 051,4 млн. лв. или 11,5% през първите четири месеца спрямо същия период на 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи бележат ръст спрямо първите четири месеца на предходната година, докато постъпленията в частта на помощите, където се отчитат основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС, са по-ниски. При данъчните и осигурителните приходи се отчита най-голямо номинално увеличение - с 1 989,4 млн. лв. или 14,2%.

МФ има план за 3% дефицит, но трябва политическа воля

Росен Желязков: Обществото очаква сериозни аргументи за членството ни в Еврозоната

Ето и подробна информацията за приходите по видове данъци:

- от корпоративни данъци - 788,7 млн. лева;

- от данъците върху доходите на физическите лица - 1 851,1 млн. лв.;

- от ДДС - 4 905,3 млн. лева;

- от акцизи (нето) - 2 064,8 млн. лв.;

- от мита - 105,7 млн.лв., което е с 37,7 млн.лв. по-малко спрямо приходите от мита към месец април 2022 година;

- от другите данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) - 1 384 млн. лв.;

- от социално и здравноосигурителни вноски (по бюджета на Държавното обществено осигуряване и бюджета на НЗОК) - 4 889,4 млн. лв. лв.;

- неданъчните приходи - 3 218,1 млн. лв.;

- помощите и даренията са в размер на 610,8 млн. лв.

Бюджетът на МС направен от лаком робот, а политиците като патета в калчища

Големият проблем е, че икономиката на развития свят ще влезе в рецесия

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2023 г. са в размер на 20 937,6 млн. лв. При тях също се отчита номинален ръст от 4 031,1 млн. лв. (23,8 на сто) спрямо първите четири месеца на предходната година. Най-значително нарастване има при социалните разходи (1 594,0 млн. лв.), в т.ч. разходите за пенсии (1 348,1 млн. лв.), както и в частта на разходите за персонал (770,0 млн. лв.), разходите за издръжка (681,6 млн. лв.), разходите за субсидии (606,0 млн. лв.) и други. То се дължи на влезли в сила нови нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, увеличени заплати в някои администрации, компенсациите на небитовите крайни потребители на електрическа енергия и др.

Бюджетният дефицит продължава да расте устойчиво

Ръстът на ДДС е много по-нисък от този на всички косвени данъци

Фискалният резерв към 30 април 2023 г. е около 11,95 млрд. лева, като включва 10,8 млрд. лв. наличности по сметки в БНБ и банки и вземания от ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други в размер на 1,2 млрд. лв. Той намалява до около 10,4 млрд. лв., основно поради разходите за пенсии по бюджета на ДОО. Като допълнителен фактор за поддържане на относително висок фискален резерв през първите месеци на 2023 г. се отчита §15 от преходните и заключителни тазпоредби на т.н. удължителен закон, според които Министерският съвет не може да използва средствата по единната сметка на Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система и средствата по програми и проекти на ЕС за разходи и трансфери. Това ограничение, приложено към 30 април 2023 г., регламентира, че от наличните средства по сметки в БНБ в обхвата на фискалния резерв в размер на 10,1 млрд. лв., за разплащане на разходи и трансфери могат да се използват едва 1,8 млрд. лв. - малко над нужните около 1,5 млрд. лв. за пенсии. Останалите 8,3 млрд. лв. в БНБ (3,7 млрд. лв. на ДФГУДПС и 4,6 млрд. лв. по програми и проекти на ЕС) са условно "блокирани" от посочената разпоредба, а към 10 май - за разплащане на разходи и трансфери (след изплащане на пенсиите) вече са налични едва 0,2 млрд. лв.