Очаква се дефицитът към ноември 2023 г. да бъде около 1,0 млрд. лв. или 0,6% от прогнозния БВП, при планиран в разчетите към ЗДБРБ за 2023 г. дефицит за годината в размер на 2,5% от прогнозния БВП. Това съобщават в петък следобед от Министерство на финансите да бада очакваното бюджетно салдо по консолидираната фискална програма (КФП).

На месечна база за ноември се отчита подобрение на бюджетното салдо, като приходите за месеца превишават разходите с около 400 млн. лв. Подобрението на бюджетната позиция през ноември се дължи на приходната страна на бюджета, като основен принос имат по-високите постъпления от данъци.

По-високият размер на данъчните приходи през месец ноември се дължи главно на постъпленията от авансови вноски за корпоративен данък и прилагането на мярката за надграждане и усъвършенстване на фискалния контрол чрез въвеждане на задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки на територията на Република България.

От Министерство на финансите посочват, че тази мярка е била приета по-рано през годината с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.10.2023 г.) и действието й стартира след приемането на Наредба № Н-5 за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България (oбн., ДВ, бр. 83 от 3.10.2023 г., в сила от 3.10.2023 г.). Без да се посочва директно, вероятно това са очакваните плащания от "Лукойл", които са постъпили в бюджета.

Депутатите в спор колко пари дават на Кремъл през "Лукойл" и кой защитава Путин

Депутатите в спор колко пари дават на Кремъл през "Лукойл" и кой защитава Путин

В крайна сметка НС не прекрати дерогацията за внос на руски петрол

Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:

Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2023 г. са в размер на 60,1 млрд. лв. (86,5% от годишния разчет). Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 5,0 млрд. лв. (11,7 на сто), а неданъчните приходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) - са по-малко с 1,4 млрд. лева.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2023 г. са в размер на 61,1 млрд. лв. (82,5% от годишния разчет) и нарастват с 4,2 на сто спрямо същия период на предходната година. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.11.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1,5 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, към ноември 2023 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец декември 2023 година.

Ако параметрите, заложени в бюджета, не се изпълнят, Асен Василев "си отива"

Ако параметрите, заложени в бюджета, не се изпълнят, Асен Василев "си отива"

Ако не се изпълнят, ще бъде провалена заявката на кабинета за еврозоната

От Министерство на финансите публикуваха и данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31.10.2023 г.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на октомври 2023 г. е отрицателно в размер на 1 440,2 млн. лв. (0,8% от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 1 271,3 млн. лв. и по европейските средства в размер на 168,9 млн. лева.

Приходите, помощите и даренията по КФП към октомври 2023 г. са в размер на 53 439,9 млн. лв., което представлява 76,9% от разчетите към ЗДБРБ за 2023 година. Постъпленията нарастват с 3 199,8 млн. лв. спрямо отчетените към октомври 2022 година.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 41 998,0 млн. лв., което представлява 79,0% от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 4 276,7 млн. лв. (11,3%) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 78,6% от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 8 269,6 млн. лв., което представлява 71,1% от разчета за 2023 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 18 561,3 млн. лв., което представлява 79,3% от предвидените в ЗДБРБ за 2023 г. Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 2 424,9 млн. лв. (в т. ч. 854,2 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система"), което представлява 91,0% от годишния разчет. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 12 742,2 млн. лв. или 82,4% от разчета за 2023 година.

Балансът в проектобюджета за 2024-а се крепи на 2 млрд. лева от Булгартрансгаз

Балансът в проектобюджета за 2024-а се крепи на 2 млрд. лева от Булгартрансгаз

Правителството иска да вдигне бюджетните разходи за 2024-а с 10.8 млрд. лева. А приходи?

Неданъчните приходи са в размер на 9 484,4 млн. лв., което представлява 85,0% от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 957,6 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2023 г. възлизат на 54 880,1 млн. лв., което е 74,1% от годишните разчети. В номинално изражение разходите нарастват спрямо същия период на 2022 г. с 4 644,8 млн. лв. (9,2%). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при социалните и здравноосигурителни разходи, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други.

Нелихвените разходи са в размер на 52 748,3 млн. лв., което представлява 74,5% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 48 255,3 млн. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 4 442,3 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 50,7 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 741,9 млн. лв. (90,1% от планираните за 2023 година).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.10.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1 389,9 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 31.10.2023 г. е 12,5 млрд. лв., в т.ч. 10,4 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2,1 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

S&P повиши перспективата пред рейтинга на България

S&P повиши перспективата пред рейтинга на България

Международната рейтинговата агенция смята, че има вероятност поне 1:3 България да се присъедини към еврозоната