Публикуваните две статии в News.bg и Money.bg по отношение на структурата и отчитането на Държавния дълг явно са привлекли вниманието на Министерството на финансите. Във връзка с тях то изпрати пространни пояснения по темата, които публикуваме дословно.

"Министерството на финансите държи да уточни, че:

Не би могло да се прави съпоставка и аналогия между данните за държавния дълг и тези за дълга на сектор "Държавно управление", тъй като констатираните несъответствия в публикацията се дължат на наличието на различни методологии за статистическо отчитане и третиране на дълговите задължения. По отношение на обхвата на информацията в ЗПФ се разграничават дългови правила за показатели както по националната методология - за държавния дълг, така и показатели съгласно европейската методология - за дълга на сектор "Държавно управление".

Важно е да се отбележи, че в обхвата на държавния дълг, съгласно легалната дефиниция на Закона за държавния дълг (ЗДД), попадат всички финансови задължения, поети от името и за сметка на държавата, при спазване изискванията на Конституцията, които съставляват държавният дълг и представляват задължение на държавата. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) ежегодно със закона за държавния бюджет за съответната година се определят ограничения за максималния размер както на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината (т. 1 а - по Закона за държавния дълг или т. 1 б - чрез финансов лизинг и останалите форми на дълг съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25 май 2009 г.), така и за максималния размер на държавния дълг към края на годината.

В § 1, т. 15 от допълнителните разпоредби на ЗПФ е дефинирано, че по смисъла на този закон "Държавен дълг" е дългът по Закона за държавния дълг и останалите форми на дълг съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, който се поема и изплаща от централния бюджет и от лицата, чиито бюджети са част от държавния бюджет, включително чрез сметките им за средствата от Европейския съюз.

В съответствие с горепосочените законови разпоредби в ЗДБРБ за 2021 г. са регламентирани следните дългови ограничения:

  1. максималният размер на държавния дълг към края на 2021 г. не може да надвишава 31,9 млрд. лв. (чл. 69 от закона);
  2. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет по реда на Закона за държавния дълг, е 4,5 млрд. лв. (чл. 70, ал. 1 от закона);
  3. в рамките на текущата бюджетна година разпоредителите с бюджет по държавния бюджет не могат да поемат нов държавен дълг по чл. 37, ал. 1, т. 1, буква "б" от Закона за публичните финанси (чл. 70, ал. 3 от него).

В резултат от извършените през годината операции по държавния дълг номиналният размер на държавния дълг към края на 2021 г. възлиза на 31,2 млрд. лв. или тази стойност е под прага на предвиденото в чл. 69 от ЗДБРБ за 2021 г. дългово ограничение от 31,9 млрд. лв. и не е нарушено законовото изискване.

Договорът за функционирането на Европейски съюз (ДФЕС) задължава държавите-членки на ЕС да спазват бюджетната дисциплина, като изпълняват два критерия: съотношение "дефицит към БВП" и съотношение "дълг към БВП", непревишаващи референтни стойности от 3 % и 60 %, както е определено в Протокола (№ 12) относно Процедурата по прекомерен дефицит, приложен към ДФЕС. В този контекст, в чл. 29, ал. 1 от ЗПФ се въвежда ограничение относно номиналният размер на дълга на сектор "Държавно управление", което към края на всяка година не може да надвишава 60 на сто от БВП. Това е важен индикатор, който се използва за оценка на фискалната позиция на държавния сектор като част от конвергентните критерии за членство в Европейския икономически и паричен съюз (т. нар. Маастрихтски критерии за конвергенция).

Както се посочва и в публикацията, нивото на дълга на сектор "Държавно управление" се определя съгласно методологията на ЕС (Евростат) и в изпълнение на Регламент на Съвета № 479/2009 за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит. Съгласно чл. 1 за целите на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит и на регламента са посочени термините, които са определени в съответствие с Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (наричана по-нататък "ESA 2010"). В това число:

(2) "Управление" означава сектора на "държавно управление", подразделен на подсекторите "централно управление", "регионално управление" (неприложимо за България), "местно управление" и "социално-осигурителни фондове"

и

(5) "Държавен дълг" означава общия брутен дълг по номинална стойност, който е неизплатен в края на годината в сектора "държавно управление", с изключение на онези задължения, за които съответните финансови активи се държат от сектора "държавно управление", като държавният дълг се състои от задълженията на държавното управление в следните категории: валута и депозити, дългови ценни книжа и заеми съгласно определенията в ESA 2010.

Или в състава на дълга на сектора се включват задълженията на подсектор "Централно управление", подсектор "Местно управление" и подсектор "Социално осигурителни фондове". Консолидираният държавен дълг, изчислен съгласно ръководството за държавния дефицит и дълг по Европейската система сметки 2010 (ECC"2010 г.), представлява дълга на сектор "Държавно управление", който се състои от дълга на подсекторите "Централно управление", "Местно управление" и "Социалноосигурителни фондове" при спазване на принципа на консолидация, което представлява елиминиране на онези задължения, чиито съответстващи финансови активи са притежание на сектора "Държавно управление".

На база изложеното може да се обобщи, че държавният дълг следва да се разглежда в контекста на заложените съгласно изискванията на ЗПФ показатели по държавния бюджет, които формират бюджетната рамка и залагат законово определените дългови ограничения, а дългът на сектор "Държавно управление" има значително по-широк обхват. Същият се определя от НСИ, отговорна институция и по отношение на докладването на данните за дефицита и дълга пред Евростат, като се публикува на сайта на института: Списък на юридическите лица, включени в СДУ за 2021 г.; Държавен дефицит и дълг.

От списъка е видно, че в подсектор "Централно управление" освен министерствата и другите бюджетни организации, влизат множество държавни предприятия, държавни болници, както и ФГВБ, ФЛАГ и др., чийто дълг формира дългът на подсектора, като основна част от дълга подсектор "Централно управление", респ. на сектора представлява държавният дълг с дял от около 95 %.

Официалната информация за дълга и гаранциите на сектор "Държавно управление", както и за дълга и гаранциите на подсектор "Централно управление", в т.ч. за държавния дълг се публикува регулярно от Министерството на финансите на основание на чл. 36 от ЗПФ и е публично достъпна на следните адреси:

Консолидиран дълг на сектор "Държавно управление"

Гарантиран дълг на сектор "Държавно управление"

Годишен бюлетин Дълг и гаранции на подсектор "Централно управление"

Месечен бюлетин Дълг и гаранции на подсектор "Централно управление"

В бюлетина ежемесечно се публикуват данни както за дълга на подсектор "Централно управление" (стр.1), така и за държавния дълг, поет по реда на Закона за държавния дълг (стр. 12), от където може да бъде проследена динамиката на двата показателя.

Конкретно за 2021 г. дългът на сектор "Държавно управление" възлиза на 33 277 млн. лв. или 25,1 % от БВП, дългът на подсектор "Централно управление" е в размер на 32 536 млн. лв. или 24,5 % от БВП, като в т.ч. държавният дълг представлява 31 218 млн. лв. или 23,5% от БВП."