Наскоро Националният статистически институт обяви официално размерът на Брутния вътрешен продукт за 2023-а. Той е ни повече, ни по-малко от 185 млрд. лева. Той е с 24.21 млрд. лева по-голям от записания в изготвената през 2022-а Средносрочна бюджетна прогноза за бюджета за 2023 година и с 6.18 млрд. лева по-малък от записания БВП в изготвената през ноември 2023-а Актуализирана бюджетна прогноза за бюджета през 2024 година.

Тези разминавания нямаше да са от голямо значение, ако последното не влияеше пряко върху един стратегически важен показател, който е част от Маастрихтските критерий за приемане на всяка една страна от ЕС в Еврозоната и е записан в Закона за публичните финанси като основно изискване за поддържане на финансовата стабилност в страната. Става дума за правилото гласящо, че на начислена основа дефицитът на Консолидираната фискална програма не бива да надхвърля 3% от БВП.

Помните ли самодоволните физиономии на някой министри, които сега за пореден път ще се опитат да влязат в Народното събрание като депутати, в самият край на 2023-а и началото на 2024-а когато обявиха, че бюджета приключва годината с 2.9% дефицит. Така бе записано и в нарочното прессъобщение на Министерството на финансите за резултатите от изпълнението на бюджета за дванадесетте месеца на 2023-а. Ще цитираме тази част от въпросното прессъобщение: "На база на данните от месечните отчети бюджетното салдо по КФП за 2023 г. е дефицит в размер на 2,9% от прогнозния БВП, като той се формира от дефицит в размер на 2,8% от прогнозния БВП по националния бюджет и дефицит в размер на 0,1% от прогнозния БВП по европейските средства. Салдото по КФП съответства на изискването на фискалното правило по смисъла на чл. 27, ал. 4 от Закона за публичните финанси. Предварителните данни сочат, че е постигнато подобрение спрямо заложеното целево ниво на индикативното салдо по КФП в очакваното изпълнение за 2023 г. към Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2024-2026 г., което е дефицит в размер на 3% от прогнозния БВП".

Тогавашните опасения на някои уважавани икономисти, че размерът на БВП може да е по-нисък от прогнозирания и поради това съществува риск размерът на дефицита за 2023-а да надхвърли 3%, останаха нечути сред общата еуфория, че сега като сме се справили с дефицита, още малко ще положим усилия и по отношение на инфлацията и влизането в Еврозоната ни е в кърпа вързано. Това за инфлацията го видяхме каква илюзия е. Оказа се обаче, че и изпълнението на изискването за дефицита е лъжа. Защо ли? Ами разделете обявения от НСИ Брутен вътрешен продукт с размера на отчетения дефицит за 2023-а по Консолидирана фискална програма. Ще получите над 3 процента. Впрочем няма нужда да смятате. Въпросните данни можете да намерите на сайта на Министерството на финансите в раздела "Годишни данни по консолидираната фискална програма. Там във файла Консолидирана фискална програма 2014 - 2023 г. ще отворите екселската таблица където ще прочетете, че за въпросната година консолидирания дефицит е бил 5 617млн. лева, а като размер спрямо БВП това прави 3.1%, а не 2.9, както преди година и 10 месеца се похвали Министерството на финансите. Ще рече, че е лъжа писмено декларираното: "Салдото по КФП съответства на изискването на фискалното правило по смисъла на чл. 27, ал. 4 от Закона за публичните финанси". Също така е лъжа, че отговаряме на Маастрихтските критерии по отношение на дефицита.

Законът за публичните финанси е нарушен, но не един, а най-малко два пъти, защото според неговите правила, когато се допусне дефицит над 3% от БВП, правителството, което и да е то, трябва да вземе мерки за консолидиране на държавните финанси с цел през следващите години да се постигат по-малки дефицити, с които да се компенсира допуснатото превишение на ограничението за дефицита. Консолидиращи мерки означава заедно или поотделно свиване на ръста на разходите и увеличаване на ръста на приходите, така че през следващите години да има дефицити от 1%, 1.5% до 2%, но не повече. Беше ли направено подобно нещо за бюджет 2024-а? Не, разбира се. Случи се точно обратното.

Може ли бюджет 2024-а да го постигне същата съдба като този за 2023-а, за което ще научим след година? Ама разбира се, особено като се има предвид, че бюджет 2024-а работи с надценен БВП както този през 2023-а и с ръст на разходите, който чувствително изпреварва ръста на приходите. Ще бъде ли това поредното нарушение на Закона за публичните финанси? Без съмнение. А какво ще им се случи на политиците за това системно нарушение на въпросния структурен закон? Нищо специално, както и досега. А на гражданите и бизнеса? Те все повече се доближават до ситуацията в която, за да има държава ще трябва да се вдигат данъчно осигурителните ставки. Така гражданите и бизнесът ще платят за незаинтересуваността си какви политици ги управляват и нагледно за пореден път ще докажат правотата на максимата "Прост народ, бедна държава".