Очакванията на Министерството на финансите за дефицит от 690 млн. лева по Консолидираната фискална програма (КФП) в края на март, утвърждава започналия от февруари процес по трупане на половин милиардни дефицити всеки месец. Ще припомним, че в края на февруари той бе 190.9 млрд. лева.

Ако същият бюджетен месечен недостиг бъде отчетен и през април, вече ще можем да говорим за трайна негативна тенденция, която ще се задълбочава, ако не бъдат предприети решителни мерки за ограничаване на бюджетните разходи. Без такива, нищо чудно в края на годината приключим с дефицит от над 10 млрд. лева, който без значение дали ще имаме редовно или служебно правителство много трудно ще може да бъде финансиран на поносими за хазната цени.

А че проблема на хазната е именно в разходите и точно в тях трябва да се търси неговото решение, се вижда и от самото съобщение на Министерството на финансите за очакваните през март резултати. Там се казва:

"Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2023 г. се очаква да бъдат в размер на 14 643 млн. лв. и нарастват с 2 260 млн. лв. (18.2 на сто) спрямо отчетените за първото тримесечие на 2022 година. Данъчните и неданъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2 322 млн. лева.

МФ се опитва да спестява, но мерките за ръст на приходите ще са с временен ефект

МФ се опитва да спестява, но мерките за ръст на приходите ще са с временен ефект

Разходите остават да висят като Дамоклев меч над стабилността на бюджета

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2023 г. са в размер на 15 333 млн. лева. За сравнение, разходите по КФП към март 2022 г. бяха в размер на 12 089 млн. лева. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за субсидии, разходите за издръжка, разходите за персонал, и други".

С други думи увеличените разходи буквално са погълнали отчетения ръст на приходите, като го надхвърлят с близо 1 млрд. лева. А ситуацията допълнително ще се влоши от средата на годината, ако бъде приложено швейцарското правило за актуализация на пенсиите.

Още повече, че очакваното забавяне на икономиките в Европа неминуемо ще рефлектира върху българския бизнес, а нестихващата инфлация ще удари потреблението. Това на свой ред ще се отрази негативно на приходите от ДДС от сделки в страната индикации за което има още от края на 2022-а. Всичките тези проблеми, които ще се случат с вероятност над 80%, няма да могат да бъдат решени дори Народното събрание да приеме предложените от служебния кабинет промени в данъчния режим и дори(ако бъдат приети) тези промени дадат очаквания от сегашния кабинет ефект от допълнителни приходи от 6 млрд. лева. Последното вече се подлага на съмнение от повечето независими данъчни експерти.

С други думи, за да сме сигурни, че в края на годината няма да има фискален срив, не е толкова важно да имаме редовно правителство, колкото политиците в Народното събрание (или поне мнозинството от тях) да се проявят като държавници и да вземат решение за радикално орязване на бюджетните разходи.