За търговците, които използват касов апарат, който не е свързан със софтуер за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО) и са регистрирани по ДДС, срокът за въвеждане на промените разпоредени от Наредба Н-18 - 31 март 2019-а, остава. Това заяви финансовия министър Владислав Горанов в предаването "Тази сутрин" на "Би Ти Ви".

"Има достатъчен брой одобрени касови апарати и повечето от тези по-малки търговци вече са изпълнили изискванията", Горанов. Добрата новина съобщена от него е, че сроковете за въвеждане на изискванията на наредбата по отношение на фирмите, които използват СУПТО ще бъде удължен до края на септември 2019-а.

"Дано бизнеса успее да се справи, защото ние по правило чакаме последния момент и после се оплакваме от държавата", заяви финансовия министър. Той припомни, че темата за промяната в Наредбата за касовите апарати е от август миналата година - т.е. това което се оказа изненада за бизнеса всъщност от доста време е тема на дебат.

Горанов: Наредбата за касовите апарати се отлага, но не за всички

Горанов: Наредбата за касовите апарати се отлага, но не за всички

До 30 септември става срокът за апаратите, които са само за смяна на софтуер

Бизнесът веднага реагира на новините съобщение от министъра. Същия ден Българската стопанска камара бе домакин на работна среща във връзка с промените в Н-18/2006 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В нея участваха представители на браншови организации от различни сектори на икономиката - Българска асоциация за развитие на бизнес софтуер, Българска петролна и газова асоциация, Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация, Българска асоциация на заведенията, Конфедерация на автобусните превозвачи, Международна данъчна асоциация (IFA) и други.

В прессъобщението разпространено след срещата се казва: "Участниците в срещата приветстваха изразената в телевизионен ефир рано тази сутрин от страна на Министъра на финансите готовност за отлагане на сроковете по приложение на Наредбата с 6 месеца. Заедно с това, представителите на бизнеса се обединиха около следните ключови позиции и решения:

  1. Самоцелната промяна на сроковете за прилагане на Наредба Н-18 не решава съществуващите проблеми, ако своевременно не се пристъпи и към промяна и/или отмяна на конкретни текстове в Наредбата, тъй като са рискови, противоречащи на законодателството и на установените правни принципи, неприложими са и създават прекомерна административна тежест за бизнеса.
  2. Наредба Н-18 в този й вид противоречи на националното и европейското законодателство, както и на редица международни стандарти за информационна сигурност, поради което в срок от две седмици ще бъдат внесени искове към компетентните институции - Европейска комисия, Върховен административен съд и Комисия за защита на конкуренцията.
  3. Наредба Н-18 създава прекомерна административна тежест за БЕЛИЯ бизнес и не допринася за изсветляване на икономиката, както подвеждащо твърдят нейните автори. Белият бизнес очаква да работи в бяла държава с ясна визия за развитието на икономиката.
  4. Последствията от приложението на Наредбата в този й вид и в тези срокове ще бъдат за сметка не само на икономическите оператори, но и за фиска, за потребителите, за цялото общество.
  5. Наредба Н-18 поставя под сериозен риск националната сигурност и нормалното функциониране на икономиката, тъй като могат да бъдат блокирани обекти от критичната инфраструктура (вкл. лични лекари, фармацевти, доставка на горива за спешна помощ, училища, болници и др.), а не е предвиден адекватен авариен режим, при който те да продължат дейността си в случай на повреда или кибер атака към сървърите на НАП и/или към мобилните оператори, както и в условията на липса на гаранции за сигурността на информацията и отговорни лица.
  6. Контактна група от страна на бизнес организациите ще представи тези и други аргументи пред членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм при Народното събрание по време на утрешното й заседание , с настояването за упражняване на ефективен парламентарен контрол върху работата на Министерството на финансите и Националната агенция за приходите.
  7. Бизнес организациите категорично не приемат обвиненията, че не са реагирали своевременно относно проблемите в Наредба Н-18, и напомнят, че вече над една година се опитват да водят ефективен диалог с представителите на НАП и МФ, вкл. предлагали са конкретни промени в текстовете от Наредбата, без да срещнат нужното разбиране.
  8. Бизнес организациите ще внесат отново официално конкретни предложения за промени в текстовете на Наредбата, веднага след публикуване на обществено обсъждане на проект за промени, обещан тази сутрин от министър Горанов. Съществуващите към бизнес организациите три работни групи - "Електронно управление", "Данъци и право" и "Бизнес процеси", са на разположение за участие в експертните дискусии с МФ и НАП."

Явно сроковете в наредбата не са съществения проблем на бизнеса, а цялата философия на промените, които тя въвежда. Ако това е така възможностите за постигане на взаимно съгласие по нея силно намаляват. Причината е, че според НАП мотивът за приемането на тези промени в Наредба Н-18 е, че до момента бизнесът укрива обороти от 1 млрд. лева кешови плащания като по този начин ощетява хазната с около 500 млн. лева неплатени данъци.

По тази причина НАП не е склонна да премахне от промените ключови изисквания свързани и QR-кода на касовите бележки, със създаването на одиторски файлове и с регистрацията на промените свързани със счетоводството в използваните от фирмите СУПТО. Ако тези противоречия не бъдат изгладени протестите на бизнеса много лесно могат да придобият така нежеланата политическа окраска и натовареност.

БСК: Наредбата за касовите апарати е злонамерена и инквизира българския бизнес

БСК: Наредбата за касовите апарати е злонамерена и инквизира българския бизнес

Бизнесът настоява за отлагане на Наредбата за касови апарати