Финансовото министерство може да се похвали, че за първите два месеца на годината консолидираният бюджет (КФП) е на излишък от 1 млрд. лева. И това, при положение че за същия период на миналата година консолидираният бюджет бе на дефицит от 190 млн. лева. Постигнатият резултат изглежда много добър и се формира от увеличаване, в сравнение със същия период на 2023-а, на приходите, помощите и даренията с 500 млн. лева до 9.9 млрд. лева и намаляване на разходите със 700 млн. лева до 8.9 млрд. лева. За момента липсват официални данни, от които да стане ясно на какво се дължат тези по-ниски разходи, но на базата на числата от януари може да се направи аргументирано предположение, че икономията е от текущите разходи и най-вече от тези за издръжка.
Въпросната картина изглежда доста розова, но е много вероятно само да изглежда такава. Ще припомним, че независимо от спазения ангажимент за дефицит от 3% от БВП за 2023-а правителството не успя да постигне заложените приходи от корпоративен данък, от данък върху доходите на физическите лица от трудови и граждански договори, от ДДС и от мита. Съвсем отделен е въпросът дали наистина окончателните данни за развитието на икономиката през 2023-а, които ще излязат през април 2024-а, ще потвърдят окончателно, че ангажиментът за 3% от БВП е изпълнен. Няма да е изненада, ако се окаже, че реално постигнатият БВП през 2023-а е с няколко милиарда лева по-нисък от очаквания и при подобно развитие отчетеният за 2023-а дефицит ще надхвърли границата от 3%. Но засега това са само спекулации.
Важното в случая е, че, за да се отчете доколко успешно се изпълнява бюджетът на базата на месечните отчети, е добре да се гледа какво е изпълнението на данъчните и неданъчните приходи от една страна, и на разходите от друга, спрямо заложените в Закона за държавния бюджета и в Консолидираната фискална програма. Такъв анализ засега може да се направи само за януарските данни, от които се вижда, че приходите, помощите и даренията са изпълнени на 7.8%, а специално данъчните приходи на 7.6%, а всички разходи и трансфери на 7% от заложените в Закона за държавния бюджет. Съпоставка на това изпълнение със същия период на 2023-а трудно може да се направи, защото преди година страната нямаше редовен бюджет и работеше с този от предната година. Същото важи и за януари 2022-а. В такива условия приходите се отчитат като дял от постъпленията за същия период на предходната година, а не като дял от планираните, защото такъв план, поради липсата на актуален закон за бюджета, не съществува.
Съпоставката с януари 2021-а, когато действа редовно приет закон за бюджета, показва, че тогава изпълнението на приходите помощите е било 9.1% от заложените. Данъчните приходи са били изпълнени на 9%, а всички разходи и трансфери на 7.5%. Сравнението на това изпълнение с постигнатото сега не е в полза на настоящето финансово ведомство и дава основание да предположим, че или икономиката не върви като хората, или заложените приходи за 2024-а са надценени и в края на годината отново ще станем свидетели на неизпълнението им. Това не значи, че заложеният в закона дефицит, като абсолютна стойност, ще бъде надхвърлен. Особено ако в разходите за издръжка отново е заложен огромен буфер, както през 2023-а. Но дали ще бъде спазена границата той да е до 3% от БВП? Това вече въпрос. А спазването на тази граница е важно не само защото тя е един от критериите за влизане в Еврозоната, а защото нарушаването и може да ни стовари на главата европейска процедура по свръхдефицит.
USD
CHF
EUR
GBP
