България разполага с 346 болници, в които има 53 173 легла към 31 декември 2018 г. От тях 322 болници са с 50 927 легла, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ).

В болниците и центровете със стационар практикуват 17 001 лекари и 50 лекари по дентална медицина.

Ананиев е готов с методика за заплати в болниците

Ананиев е готов с методика за заплати в болниците

Запознал е Борисов и има политическа подкрепа за увеличение

Заведенията за извънболнична помощ са 2 066 с 1 253 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 145 с 2 086 легла.

Според статистиката към 31 декември в България има:

Лечебни заведения за болнична помощ 346 53173

Болници 322 50927

Многопрофилни болници 185 37489

Специализирани болници 137 13438

Центрове за кожно-венерически заболявания 5 50

Комплексни онкологични центрове 7 1174

Центрове за психично здраве 12 1022

Лечебни заведения за извънболнична помощ 2066 1253

Диагностично-консултативни центрове 114 307

Медицински центрове 734 884

Дентални центрове 52 4

Медико-дентални центрове 51 58

Самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории 1115 -

Други лечебни и здравни заведения 145 2086, в т.ч. хосписи 47 1175 

Здравната каса одобри анекса към договора с Българския лекарски съюз

Здравната каса одобри анекса към договора с Българския лекарски съюз

Очаква се и БЛС да подпише допълнителното споразумение

Болничният брой са и лечебниците за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Според Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани.

Многопрофилните болници са 185 с 37 489 легла, или в 57.5% от тези заведения е съсредоточен 73.6% от легловия фонд на всички болници в страната.

Най-малкият брой легла в болница е 16, най-много - до 1 501. Най-голям е делът на многопрофилните болници, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 легла - 44.9%.

До 99 легла има в 36.2% от многопрофилните болници. С над 500 легла са 7.0% от този вид лечебни заведения. 

Проблемът на здравната ни система - прекалено многото болници

Проблемът на здравната ни система - прекалено многото болници

Здравеопазването не е каца без дъно според шефа на "Пирогов"

Към 31 декември 2018 г. специализираните болници са 137 с 13 438 легла. От тях

  • за активно лечение са 76 болници с 4 477 легла;
  • за продължително лечение - една болница със 145 легла;
  • за продължително лечение и рехабилитация - 16 болници с 1 905 легла;
  • за рехабилитация - 32 болници с 4 776 легла;
  • държавни психиатрични болници - 12 болници с 2 135 легла.

Центровете със стационар също влизат в състава на болниците. Към края на 2018 г. те са:

  • центрове за кожно-венерически заболявания - 5 заведения с 50 легла;
  • комплексни онкологични центрове - 7 с 1 174 легла;
  • центрове за психично здраве - 12 с 1 022 легла.

Според изследването осигуреността на българското население с болнични легла към края на 2018 г. е 759.6 на 100 000 души от населението.

Най-много легла има в областите Пловдив 979.9 на 100 000 души от населението), Смолян (974.2) и Плевен (928.9), а най-ниски са в областите Ямбол (344.8), Перник (370.6) и Видин (394.7).

Дариткова: Не всички общински болници ще получат финансиране

Дариткова: Не всички общински болници ще получат финансиране

Обещават плавен преход без санкции в първите месеци за верификацията на лекарствата

Към 31 декември 2018 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 066 с 1 253 легла за краткосрочно наблюдение и престой.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология.

В края на 2018 г. тези заведения са 145 с 2 086 легла, като най-голям е броят на хосписите - 47 с 1 175 легла.

По данни на НСИ в края на 2018 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 667 лекари.

Зъболекарите са 7 240, като 6 347 от тях работят в практики, които имат сключен договор с НЗОК.

От тях 101, или 1.6%, обслужват населението на повече от една област. Медицинските специалисти по здравни грижи са 46 332, от които 30 589 медицински сестри и 3 155 акушерки.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 001 лекари и 50 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са

27 799, от тях 19 865 медицински сестри.

  • В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 492 лекари и 6 801 зъболекари. Тук се включват и всички лекари (6 970) и лекари по дентална медицина (6 347), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. От другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в медицински центрове (1 777) и диагностично-консултативни центрове (1 377).
  • В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31 декември 2018 г. на основен трудов договор работят 2 174 лекари и 389 лекари по дентална медицина.

Сред лекарите по специалности най-много са общопрактикуващите лекари - 4 199, или 14.2% от всички лекари в страната. След тях по численост са лекарите по Акушерство и гинекология и Кардиология - по 5.9%, Педиатрия - 5.8%, Анестезиология и интензивно лечение - 5.6%, Хирургия - 5.3%, и Нервни болести - 5.0%.

До края на 2018 г.в страната има 42.4 лекари на 10 000 души от населението. До тогава зъболекарите са 10.3 на 10 000 души от населението.

Според националната статистика осигуреността на населението с лекари по области варира от 25.9 до 62.0 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници. Стойности над този за страната има показателят в областите Плевен (62.0 на 10 000 души от населението), Пловдив (51.2), София (столица) (50.9) и Варна (50.0).

Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.9 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Перник (28.6).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.0 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.4 на 10 000 души), Видин и Кюстендил (по 7.1) и Ловеч (6.9).

Най-малко лични лекари има в областите Кърджали (3.9 на 10 000 души от населението), Търговище (4.3) и Разград (4.4).

За цялата страна зъболекарите се падат по 10.3 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (15.7 на 10 000 души), София (столица) (14.4), Варна (12.1) и Перник (11.9). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите Търговище и София (5.3), Разград (5.6) и Силистра (5.7 на 10 000 души от населението)

От НСИ уточняват, че легловият фонд включва броя на действително разкритите и временно закритите легла за срок по-малък от шест месеца, но не включва временно разкритите легла.