Въвеждането на единния финансов стандарт за управление на болниците предизвика притеснения сред директорите на областните болници и персонала. Според някои от тях това ще доведе до натрупване на задължения, още неразплатена надлимитна дейност, липса на персонал и още сериозни последствия за болниците.
Условието, което поставят от Министерството на здравеопазването, е при задължения на лечебните задължения, медицинският персонал да не получава допълнително материално стимулиране.
Припомняме, на 30 март 2018 г. здравният министър Кирил Ананиев внесе в парламента единен стандарт за финансово управление на държавните болници. Той идва в изпълнение на решението на НС от 9 юни 2017 г. за въвеждането на такъв стандарт.
Стандартът цели да се стабилизира финансовото състояние на болниците чрез въвеждане на единни правила за управление на финансовите и човешките ресурси, възлагането на обществени поръчки, текущо наблюдение и отчитане на дейността.
Според изпълнителния директор на МБАЛ - Хасково д-р Георги Гелов проблемите ще започнат, ако не могат да изплащат допълнително материално стимулиране на персонала, а междувременно неразплатената надлимитниа дейност остава. Това заяви пред БНР д-р Гелов.
"Лимитирането на дейности и на финанси създава възможности за много по-малко начини на откриване на нови дейности и осъществяване на допълнителни приходи, които могат да се получават за болницата. За тези три години успяхме да намалим задълженията от 5 милиона на 4 милиона. Те не са чак толкова намалели, остават. Просрочията също са намалели, но пак са налични - от 2 милиона и половина сме ги свалили под 2 милиона, в момента за първото тримесечие са около милион и половина. Неразплатена надлимитна дейност за трите години болницата има над милион", поясни управителят на хасковската болница.
По думите му притесненията на директорите не са свързани с това, че ще бъдат извършвани строги контроли върху финансовите дейности, които извършват болниците - ние сме за това.
"Ние сме притеснени от частта, в която се казва, че не може да се дава допълнителен материален стимул /ДМС/ на лекарите и сестрите в болниците, които имат просрочени задължения. Ние първия месец няма да дадем ДМС, на втория месец няма да имана кого да ги даваме, защото всички лекари и сестри ще напуснат", обясни д-р Гелов.
Задълженията на държавните болници идват от спешния прием, от тежката реанимация и интензивното лечение, белодробните болести, каза заместник-директорът на Университетската болница "Свети Георги" в Пловдив Момчил Мавров.
"Не смятам, че с въвеждане на еднакви правила за финансово управление всички държавни болници ще бъде даден нужният терапевтичен отговор на проблемите в страната. Капацитетът, регионът на дейност, функциите, материалното и финансово състояние, обезпечаването с ресурси на отделни държавни болници са твърде различни - говорим за ефективно прилагане на еднакви правила на поведение за всички държавни лечебни заведения.
Не смятам, че когато става въпрос за дейности по спасяване на човешки животи и дейности по опазване здравето на човека с бързо, активно лечение, ние можем да си позволим да спазваме безусловно възможни стойности, числа, бройки, заяви д-р Гелов.
Лимитирането на продажбата на здравни дейности към касата неминуемо води до ограничаване на възможности на лечебни заведения като нашето за повече приходи и по-голяма печалба, а ако не бъдат заплатени самите надлимитни дейности, води и до финансови загуби, забавянето на плащанията по продажбите води до просрочия, задължения към доставчиците на лечебното заведение.
УМБАЛ "Св. Георги" е в добро състояние, има задължения, има и просрочия, но ние се справяме. Ударът ще бъде по-голям за по-малките областни болници", прогнозира директорът на хасковската болница.
USD
CHF
EUR
GBP
