Използването на електронни здравни документи вместо хартиени ще оптимизира достъпа на гражданите до здравни услуги. Така отпада необходимостта пациентът да съхранява и носи със себе си каквито и да било хартиени документи (движението на документите в системата, в полза на пациента, няма да зависи от субективните му качества и обективния статус), а бързият достъп до обхватната и детайлна здравна информация в електронното здравно досие ще подпомогне значително медицинските специалисти във вземането на конкретни решения относно здравето на пациентите като така ще допринесе за повишаване на качеството на оказаната им медицинска помощ. Това се казва в становище на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) относно "Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията", публикуван в сайта на Министерството на здравеопазването (МЗ) за обществено обсъждане.
Според НСОПЛБ електронните здравни документи ще осигурят релевантна, достоверна и унифицирана база данни, която може да се използва с определени нива на достъп от различни институции като МЗ, РЗИ, НЗОК, РЗОК, Националната здравноинформационна система (НЗИС), НСИ и др., за достоверна основа за анализи при формиране на политики, както и за стриктно проследяване на използването на финансовите средства в системата на здравеопазването, което дава възможност за повишаване на ефективността.
В становището се посочва още, че използването на електронни здравни документи ще осигури и допълнително физическо пространство и време за осъществяване на преките медицински дейности с пациентите. "Физическо пространство - колкото и странно да звучи, понастоящем немалък обем от нашите кабинети е ангажиран с натрупаните за 21 години хартиена документация от всякакъв вид (хиляди хартиени АЛ, резултати от консултации и изследвания, отчети, класьори и др.)
Времево пространство - това ще бъде освободеното от печатане и подреждане на вече посочените хартиени документи време, което ще бъде посветено в полза на пациентите ни", отбелязват от НСОПЛБ.
Общопрактикуващите лекари предлагат следните изменения и допълнения към "Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията":
Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1, "Вид и периодичност на профилактичните прегледи и изследвания съобразно възрастта на децата" ред с код по МКБ 10 "Z00.3" се изменя така:
Източник: НСОПЛБ
Тъй като в мотивите към проекта за промяна на наредба 8 не са посочени конкретни цели (заболявания или състояния) на предложения лабораторен скрининг чрез изследване на кръв на деца от 7-18 годишна възраст, предположихме, че целта е установяване основно на дислипидемии (най-вече фамилна с честота 1/200-250 според различни източници), както и най-общо на анемичен синдром. Считаме за уместно този скрининг да бъде провеждан еднократно на 9 годишна възраст, предвид свързаните с растежа (обикновено след 11 годишна възраст) промени в липидния профил, както и сме посочили трите показателя, чието изследване би дало достатъчна база за установяване вида на дислипидемията и при необходимост от лечение биха били подходящо за сравнение изходно ниво. Относно изследването на кръвна захар на гладно като общопопулационен скрининг за Диабет тип 1 предлагаме да дадат мнение колегите ендокринолози.
В Приложение № 2 към чл. 8, ал. 1 "Вид и периодичност на профилактичните прегледи и изследвания при лица над 18 години", в таблицата се правят следните изменения и допълнения:
Източник: НСОПЛБ
Предложените от нас промени в скрининга за предиабет/диабет тип 2 във възрастта над 18 години осигуряват положително развитие на съществуващия у нас подход, ще разширят обхвата на подлежащите и са съобразени с новите насоки в тази област.
Източник: НСОПЛБ
Към предложеното изменение да се добави:
Източник: НСОПЛБ
Добавянето на пикочна киселина към профилактичния пакет изследвания във възрастта 20- 65 г. се основава на факта, че през последните години повишаването й се разглежда като самостоятелен и независим РФ за ССЗ и особено исхемичната болест на сърцето. Също така, хиперурикемията има предиктивна стойност относно появата на хипертония, метаболитен синдром, хронично бъбречно заболяване, и диабет тип 2.
АЛАТ е хепатоспецифична и подходяща за скриниг за чернодробни увреждания, въпреки че не може да обхване всички чернодробни заболявания и съотношението и с АСАТ има информагивна стойност относно евентуално подлежащо заболяване. Но като скринингов тест АСАТ е с доста по-ограничени възможности и при липса на финансов ресурс е уместно е да се обмисли отпадането на АСАТ.
Уместно е да се обсъди с колеги уролози целесъобразността на въвеждането на свободен PSA като скринингов тест. Предлагаме изследването на Общ и свободен PSA първоначално да бъде въведено при хора в повишен риск от рак на простатата в хода на профилактичния преглед.
Ред
Мъже ≥ 50 години |
|
PSA |
Веднъж на 2 години |
|
|
Да се промени така
Мъже ≥ 45 години |
|
PSA
PSA (общ и свободен) при мъже (40-49г.) с брат или баща с рак на простатата |
Веднъж на 2 години |
|
|
Ехографията на млечни жлези в младата възраст е полезно решение, но за да бъде реализирано, надяваме се, че е предвиден броят подлежащи на изследването; брой лекари, които могат да го извършат, тяхното териториално разположение, така че да се осигури равен и лесен достъп до изследването на територията на страната.
В Приложение № 13 към чл. 22, ал. 1: Вид и периодичност на дейности по диспансеризация при лица над 18 години.
Към установения пакет изследвания за диагнози (МКБ), наблюдавани от ОПЛ да се добави, както следва:
Към пакет I69: креатинин, LDL, HDL, TG
Към пакет I20, I25.2: креатинин
Предложените промени водят до унифициране с изследвания по повод други болести като се запазват специфичните за заболяванията различия и дават допълнителна, полезна информация, свързана със състоянието и риска при такива пациенти предвид мултиморбидността.
Предлагаме към Приложение № 11 към чл. 21, ал. 2 Списък на заболяванията при лица над 18 години, за които Националната здравноосигурителна каса заплаща дейностите по
Диспансеризация да се добави МКБ N 40 Хиперплазия на простата.
В Приложение № 13 към чл. 22, ал. 1 Вид и периодичност на дейности по диспансеризация при лица над 18 години да се включи нов ред.
Източник: НСОПЛБ
Подчертаваме, че изследвания и консултации, извършени при профилактичен, диспансерен преглед или друг повод в рамките на съответния период, следва да не се провеждат повторно в рамките на алгоритъма за диспансерно наблюдение или профилактичния преглед.
Необходимо е да се разпише в наредбата, както и в НРД, че МДД и необходими консултации, които са включени в алгоритъма на профилактичните прегледи и диспансерното наблюдения, извършвани от ОПЛ не подлежат на контрол от НЗОК и за тях да бъде осигурена достатъчна финансова рамка, тъй като те са предвидими.
Необходимо е допълнение на наредба № 8 от 3 ноември 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията във връзка с внедряване на модул е-преглед на електронното здравеопазване, както следва:
Създава се: Чл. 29а /НОВ/ (1) При ползване на "Електронен преглед" не се разпечатват и не се съхраняват амбулаторни листове на хартиен носите, а Електронният преглед се съхранява в сроковете по чл. 29 от по Наредба 8 от 03.11.2016г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията.
При използване на Електронен преглед не се прилагат изискванията относно попълването на амбулаторни листове на хартиен носител.
- (2) В случай, че се ползва Електронен преглед ИМП не поддържат медицински (здравни) досиета на ЗЗОЛ на хартиен носител, а създават и поддържат електронни здравни записи на пациентите от техните пациентски листи.
- (3) Създаването и поддържането на електронни здравни записи на всички български граждани с информация за здравното им състояние се осъществява от НЗИС съгласно чл. 28г, ал.3 от ЗЗ.
- (4) Гражданите имат безвъзмезден достъп до информацията в своите електронни здравни записи в Националната здравно информационна система съгласно чл. 28д, ал.1, т.1 от ЗЗ.
- (5) При използване на Електронен преглед не се налагат санкциите, предвидени в НРД и свързани с попълването и съхранението на амбулаторни листове на хартиен носител.
- (6) Лечебните заведения за медицинска помощ, генериращи електронни медицински документи не могат да бъдат задължавани да разпечатват генерираните от тях електронни медицински документи.