Между 14 и 18 хиляди българи умират годишно заради мръсния въздух

Между 14 000 и 18 000 са смъртните случаи годишно в България вследствие на високите нива на замърсяване с фини прахови частици. Данните са на Световната здравна организация, съобщени от заместник-министъра на здравеопазването Светлана Йорданова. Тя взе участие в експертен форум, посветен на темата за нуждата и необходимостта от чист въздух в София.

Йорданова изтъкна, че 97,2% от българите са изложени на наднормени средногодишни нива на прахови частици, а София е най-замърсената столица в ЕС. Измерванията показват, че гражданите в цялата страна дишат въздух, който СЗО определя като вреден за здравето.

ЕК съди няколко страни членки за качеството на въздуха

Франция, Германия и Великобритания не са спазили ограниченията за азотен диоксид, а Унгария, Италия и Румъния, за стандартите и нивото на праховите частици

Йорданова поясни, че според доклада на Европейската комисия от февруари 2017 г., разходите в България за здравеопазване, произтичащи от замърсяване на въздуха, са над 3 млрд. лева годишно.

"За съжаление това съкращава нашия живот, причинява редица сериозни заболявания, намалява производителността на труда и води до годишни загуби в милиарди за здравната ни система", предупреди зам.-министърът на здравеопазването.

Йорданова увери, че в резултат на постоянно увеличаващите се научни доказателства за връзката между околната среда и здравето на хората, здравните експерти и организации, ще се обединят в името на общественото здраве и ще защитят идеята за подобряване качеството на въздуха в България.

РИОСВ: Няма превишение на отрови във въздуха след пожара в "Красна поляна"

Експерти са измерили показателите с Мобилна автоматична станция

Освен това тя констатира, че концентрациите на замърсителите на въздуха в България са прекалено високи. Според нея това се дължи на фините праховите частици и азотния диоксид.

Важното според Йорданова е да бъдем проактивни, тя призова да се направи анализ на въздействието на замърсяването на въздуха върху заболяванията на дихателната система. Зам.-министърът на здравеопазването допълни, че основната насока, върху която трябва да се работи е в превенция на рисковите фактори в околната среда.

Замърсеният въздух убива по 7 млн. души в света всяка година

Нивата на замърсяване на въздуха остават опасно високи

Мерките, посочени от Министерство на здравеопазването, са основно насочени към опазване на околната среда, недопускане на изгаряния, ограничаване на праховите частици, възстановяване и поддържане на озеленителните пояси, обновяване на автомобилния парк, редовно измиване на улиците и др.

Йоана Христова, зам.-кмет по околна среда в Столична община, разясни общинските програми, които са обект на съгласуване от страна на МЗ. Христова се похвали с факта, че 90% от тролеите и 50% от автобусите са обновени, изградени са 22 км метролъч, подменят се отоплителните инсталации, с което вредните замърсители (нивата на бензен, серен диоксид, олово, въглероден окис и азотен диоксид), се поддържат трайно под нормите.

Нено Димов бори замърсяването на въздуха в Русе

Димов ще се срещне с представители на завода "Монтюпе"

Христова изрази съжаление, че на национално ниво за този проблем трудно ще се намери решение.

Според нея подобряването на качеството на въздуха в градовете може да стане чрез популяризиране значението на чистата околна среда за качествен начин на живот, информиране на обществото за здравните последици от замърсяването на въздуха и отчитане на екологичните фактори при диагностицирането на пациенти.

Христова допълни, че е особено важно да се търси и подпомагане на обществения диалог с местните и регионални власти в търсене на работещи политики за намаляване на вредните емисии на въздуха.

Европейски екоминистри бистрят качеството на въздуха от София

Категорично настъпи моментът за преосмисляне на наличните подходи за решаване на проблемите, смята Нено Димов

Здравните организации и експерти се обединиха около мнението, че за да се подобри въздуха в София, трябва да се направят тези промени. Според тях на първо място е задължително участието на здравни експерти в дългосрочни, последователни и устойчиви политики, водещи до намаляването на нивата на замърсяване на въздуха.

Друга промяна е стимулиране на институциите към действия за постигане на определени от СЗО пределно допустими норми на отделните групи замърсители до 2030 г. Последната промяна, за която настояват експертите е прилагане на медицински релевантен ефективен контрол при изпълнение на предприетите мерки чрез оценка на въздействието върху здравето.