Мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух са основният акцент в първия ден от Неформалното заседание на министрите на ЕС по околна среда, което се провежда като част от календара на Българското председателство на Съвета в София на 10 и 11 април. Министрите на 28-те държави членки, представители на Европейската комисия и на държавите от Западните Балкани и на Европейската асоциация за свободна търговия обменят мнения за по-доброто регулиране. Утре предстои обсъждане на темата за международните преговори по изменение на климата.
"Категорично настъпи моментът за преосмисляне на наличните подходи за решаване на проблемите, свързани с качеството на въздуха, за преминаване от визии и амбиции към реални действия и конкретни резултати. Ефективните действия за намаляване на въздействието на замърсяването на въздуха изискват дълбоки промени, както в политиките, така и в начина на живот и мислене", категоричен беше министърът на околната среда и водите Нено Димов.
"Над две трети от държавите в ЕС имат проблем с чистотата на атмосферния въздух. За първи път, откакто България е член на ЕС, тази тема се повдига на толкова високо ниво", отбелязва Нено Димов. Той отчита, че в различните държави причините, водещи до проблемните нива за замърсяване на въздуха са различни и затова за всяка държава има различни решения и мерките не могат да бъдат унифицирани.
"За всички нас е ясно, че замърсяването на въздуха е сериозен не само екологичен, но и социален и икономически проблем, поставящ множество предизвикателства по отношение на управлението и смекчаването на въздействието от вредните замърсители. Проблем, пред който са изправени не само отделните държави членки, но и ЕС като цяло.
Качеството на въздуха е от жизнено значение не само за гражданите на Съюза. Качеството на живот в Западните Балкани, включващо като необходимо условие и качество на въздуха, не би трябвало да се различава от това на ЕС. Затова България постави във фокуса на председателството подобряването на качеството на атмосферния въздух", допълва Димов.
Делегатите на срещата се обединяват около убеждението, че замърсяването на въздуха е водещ екологичен риск за човешкото здраве. Делегатите са единодушни, че макар КАВ в ЕС да се подобрява, са необходими още и спешни действия в тази насока. Изтъкната е необходимостта от по-добра координация между различните управленски нива и икономически сектори, имащи отношение към проблема. Ролята на социално-икономическите условия в борбата за по-чист въздух са акцент в дискусията.
Разисквано е и финансирането, което е от ключово значение за подобряването на качеството на въздуха. Обсъдени са възможностите в рамките на дебата за Многогодишна финансова рамка на ЕС за 2021-2030 г. да бъде преразгледан начинът, по който европейските фондове подпомагат усилията за по-чист въздух.
Отбелязана е водещата роля на екоиновациите като път напред към по-чисти технологии, нови бизнес модели и работни места. Екоиновативните решения са налице, предизвикателството е във внедряването и разпространяването им, а тук идва мястото на европейските регулации и финансови механизми. Несъмнено, пътят към по-чист въздух минава и през дълбока промяна в нагласите и начина на живот, по-активно гражданско участие и повече информираност.
"Европейската комисия прави много по отношение на качеството на въздуха", коментира европейският комисар по околна среда, морско дело и рибарство Кармену Вела. "Ние подкрепяме държавите членки в постигането на стандартите и набелязването на мерки не само като дискусия и диалог, но и с техническа помощ. Нещо повече, оказваме финансова подкрепа", каза еврокомисарят.
Той уточни, че ЕС отделя за подобряване качеството на въздуха 1,9 млрд. евро. "Ясно е, че това е огромен проблем не само за екологията, но и голям социален проблем. Има около 400 хил. случая на преждевременна смърт в Европа, които се дължат на лошо качество на въздуха", посочи еврокомисар Вела.
Подчертава, че мерките, които се взимат по отношение на подобряване на качеството на въздуха са в интерес не само на опазване на околната среда, но и на гражданите на ЕС.
По-ясното и лесно приложимо законодателство, без прекомерна регулация и административна тежест, с работещи механизми за докладване, мониторинг и оценка - това е визията за по-добро регулиране.
Дискусията се фокусира върху необходимостта от подобряване координацията между различните нива на управление, тъй като голяма част от европейското екологично законодателство се прилага от регионалните и местните власти. По-голямата съгласуваност между взаимосвързаните политики (околна среда, енергетика, селско стопанство, транспорт) и повишаването осведомеността на националните администрации, отговорни за тези сектори, също бяха посочени като ефективни решения.
Обсъдени са съществуващите възможности за обмен на информация, експертиза и добри практики с Европейската комисия и между държавите членки в областта на околната среда. Нено Димов посочва, че по-добрата регулация е основен инструмент за подобряване на средата в ЕС, така че от една страна да не бъде спъвано икономическото развитие от излишни административни и бюрократични препятствия, а от друга - да се изпълняват основните цели за защита на околната среда.