Кризата с недостига на лекарствата е стратегически проблем, касаещ националната сигурност на страната. Това заяви служебният министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев след заседание на Експертния съвет по лекарствата във ведомството.

Той критикува, че предходното ръководство на МЗ с министър Асена Сербезова е намалила следенето на лекарствата от 400 до 60. "Сега трябва да се върне контролът. Кой е имал тази необходимост. Населението има нужда от всички медикаменти. Да се следят 60 вместо 400 медикамента не пречи на никой", поясни министърът. МЗ ще увеличи отново контрола на броя на медикаментите, ще се включат важни медикаменти, ще се подобри връзката с аптечната мрежа, ще се дава ежедневна информация на лекарите каква липса на медикамент има, ще има силен контрол върху изписването на антибиотици.

В тази връзка ще се предложат законодателни промени в системата за контрол на наличностите на лекарства. Зареден е пулмикорт и вентолин, лекарства за диабетици, повечето липсващи лекарства пътуват към аптеките, категоричен бе Асен Меджидиев.

Деян Денев от Асоциацията на фармацевтите иска разширяване на списъка на следене на медикаменти от Изпълнителна агенция по лекарствата. Той обясни, че ще се вдигне над 65% прагът и ще има засилване на контрола по изписване на лекарства и подобряване на информираността на лекари и аптеки за изчерпаните лекарства.

По складовете върви проверка за спекулация, но те още не са докладвани, стана ясно от МЗ.

Недостигът на лекарства – един предизвестен дефицит

Недостигът на лекарства – един предизвестен дефицит

От няколко дни упорито ни залъгват, че проблемът може да се реши с въвеждането на мобилно приложение

По-късно Асенова отговори на нападките с публикация във "Фейсбук". Тя пише, че анализира недостига на лекарствени продукти много назначаването на служебното правителство на 2 август 2022 г. - преди 4-5 месеца. 

"Няма държава в ЕС, в която да няма недостиг на едни или други лекарства. И в същото време няма държава в ЕС, където така еднозначно, тенденциозно и популистки в "удобни" моменти да се играе по тънката нишка на нервите на хората, използвайки проблема с недостига с лекарства, създавайки "виновни", които да се предложат за залъгалка, докато се прикрива интелектуалната и административна немощ (или може би инетрес) за цялостно решение на проблема, което да бъде устойчиво във времето", коментира Асена Сербезова.

Тя отбелязва още, че като председател на фармацевтичния съюз й е било повдигнато обвинение от Софийската районна прокуратура за всяване на паника и затова, както и във връзка със сигнали за нередности в Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, като министър на здравеопазването е разпоредила проверка на системата. В доклад след проверката било констатирано, че прилаганата от Изпълнителната агенция по лекарствата формула се разминава със заложена в чл.217б ал.5 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. "Решението за корекция на формулата е взето на базата на констатациите от доклада, който е 82 страници с приложенията, и не е плод на моментно настроение, грешка (както я нарича д-р Меджидиев) или интерес, а само на отговорността, която към онзи момент носех, да осигуря спазването на закона. Каквато отговорност има към момента и служебния министър. Законът не се е променил оттогава...", заявява Сербезова.

Лекарства да не се продават като хляб и лимонада, настоява Меджидиев

Лекарства да не се продават като хляб и лимонада, настоява Меджидиев

Здравният министър продължава посещенията си по аптеките

В тази връзка тя пита Асен Меджидиев: "От кога и в чий свят, действията, които имат за цел да възвърнат спазването на закона се определят като "грешни"? Правилно ли щеще да бъде по неговия аршин, когато доклада от проверката, който ми е представен показва, че законовите изисквания са нарушени, аз да си затворя очите?"

По думите на Сербезова, за да се увеличи броят на наблюдаваните лекарства, са необходими законови промени, но част от обсъжданите в момента предложения са практически неприложими - като следене на наличностите от лекарите и попълването на атрибутите от хартиената рецепта в електронна форма от фармацевтите, на място в аптеката. "Познават ли даващите тези предложения спецификата на работата в аптека? Или на логистичните процеси в складовете на едро с лекарства? Каза ли някой, че повечето липсващи лекарства имат терапевтични и генерични алтернативи, и че реално не е необходимо пациентите да практикуват "аптечен туризъм" в търсене на точно определено търговско наименование, ако лекарят се възползва от правото му, което съществува и към момента в законодателството, да предписва генерично", пита още тя.

Асена Сербезова допълва, че за да се реши трайно проблема с недостига на лекарства, или поне да се ограничи до поносимия минимум, е необходимо да се разреши генеричното заместване от фармацевтите или да се въведе задължително предписване под генерично наименование, да се промени нормативната уредба за ценообразуването, да се стимулира паралелния внос на лекарства и да се въведе пълна дигитализация на процесите. В тази връзка тя пита Меджидиев: "Защо, когато пое поста на министър, едно от първите му действия бе да отмени задължителното електронно предписване на антибиотици, което щеще да влезе в сила от 1.11.2022 г., при положение, че темата за нерационалната употреба на антибиотици и антибиотичната резистентност е постоянно актуална в България и бе особено изострена по време на пандемията?"

Сербезова призовава представителите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, които имат касателство с проблема, да се вслушат решенията, предлагани от експертите по лекарствена политика работещите в областта на лекарствоснабдяването.

"Използването на недостига на лекарства за популистки цели може да обслужва нечии интереси и лобита, но създава неправилни нагласи и само задълбочава в дългосрочен план немощта за осигуряването на достъп до необходимите за лечение лекарства", подчертава тя.

Снимка 602204

Източник: "Фейсбук" профил на Асена Сербезова