Хоспитализациите в България нарастват с 200 000 души годишно, с което страната ни е на първо място в ЕС. Това заяви Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите по повод Европейския ден на пациента у нас.

Причините за смъртност в България са същите като в ЕС, но делът на сърдечно-съдовите заболявания, следвани от онкологичните е много по-висок в страната ни, в сравнение с ЕС. Високият процент на хоспитализации не се отразява на степента на смъртност.

Таушанов предлага създаването на Закон за защита на пациентите, Фонд за обезщетение на пациентите и единна система за лекарски грешки. Според него с подобен Закон ще има правна сигурност за всички страни - пациентите и лекарите.

Установиха лекарски грешки при смъртта на родилка в Плевен

Установиха лекарски грешки при смъртта на родилка в Плевен

Не е проверена устната кухина на пациентката

Например фондът ще може да обезщетява при лекарски грешки, заразявания и др. проблеми възникнали вследствие на операции и лечения.

В същото време лекарите ще имат застраховки, каквато е системата във Франция. Таушанов каза, че в здравната система се получават около 2000 жалби годишно у нас срещу лекари, което е доста по-малко в сравнение с останалите европейски страни. В Българската асоциация за закрила на пациентите постъпват между 5 и 10 жалби на ден.

Пламен Таушанов препоръча в България да се засили превенцията, която е по-добра от лечението. Той даде пример, че разходите за превенция представляват само 3% от нашите здравни бюджети, в сравнение с 80% при лечението на болести.

Повече от 1,2 милиона души умират преждевременно всяка година в страните от ЕС.

Независим орган да разследва лекарски грешки, иска НПО

Независим орган да разследва лекарски грешки, иска НПО

Неправителствената организация предлага да се създаде изцяло независима институция създадена от експерти

Таушанов даде пример, че в България ежегодно 52 000 души получават инсулт годишно. От тях 4000 умират.

Това означава, че трябва да има превенция още при диагностицирането на тромболиза. Следователно насърчаването на инвестициите в превенцията е от решаващо значение, подчерта Таушанов.

Идеята за Европейски ден на пациента възниква през 2002 г. Active Citizenship Network (ACN), когато европейски граждански организации създават Харта на правата на пациента с 14-те основни права. Ефективното им прилагане е в основата на създаването на единна здравна политика на общността и приоритет за европейските институции, ангажирани с изготвянето на бъдещата Директива за здравни услуги.

Проектодокументът на ЕК е първата директива за медицинските услуги в общността и определя принципите за синхронизиране на здравните услуги с вътрешния пазар и свободата на движение на стоки, услуги, хора и капитали. Документът гарантира правото на пациента да се лекува извън страната, в която е осигурен, ако лечението е одобрено от властите в тази страна.

 

Засилването на използването на цифровите технологии чрез създаването на цифров единен пазар е един от основните приоритети на Европейската комисия. За да се улесни по-големият трансграничен достъп до здравеопазване, Комисията изгражда електронна инфраструктура за електронно здравеопазване. Тя ще позволи обмен на електронни предписания и резюмета на пациентите между доставчиците на здравни услуги.

Първите трансгранични обмени започнаха през 2019 г. с цел да се включат всички други страни от ЕС до 2020 г. В дългосрочен план Комисията работи за създаването на европейски формат за обмен на електронни здравни досиета, достъпен за всички граждани на ЕС.

В отбелязването на Европейския ден на пациента в България участваха още заместник здравния министър Жени Начева и председателя на БЛС д-р Иван Маджаров.