33 от 53 страни членки на СЗО имат програма за борба с Хепатит В и С, СЗО Европа предоставя пряка подкрепа на правителството на България и Министерство на здравеопазването от 2014 г. в двугодишни споразумения за сътрудничество. Въпреки това финансиране и изпълнението, националният план не е приет и затова ние сме от страните в "жълто".

Това заяви доц. Михаил Околийски, представител на СЗО за България по време на онлайн форум "Къде е България по пътя на изпълнение на глобалните цели за елиминиране на хепатит B и С?", организиран от "Капитал".

"В условията на пандемията от коронавирус, СЗО предупреждава да не се занемарява превенцията на други заболявания, тъй като ще се получи торнадо от тези заболявания и след като бъде овладяна пандемията ще има опустошителен ефект върху здравната система и целите общества", предупреди експертът. Той призова за интеграция, тестване и ангажимент на общността, която не е включена в решаването на тези проблеми. 82% заразени в момента съобщават, че не могат да се тестват, че няма достъп до рецепти, предписания и тестове.

"Може да се стигне до много големи загуби - 15 извънредни случаи на заразяване и 8 700 нежелани странични реакции, 17 000 смъртни случаи, свързани с цироза на черен дроб за периода 2020-2030 г., само за една година липса на здравни грижи", обясни Околийски. Той съобщи, че глобалното разпространение на Хепатит C се изразявява в 71 млн. заразени по света, за Европа - 14 млн., които живеят с болестта.

69 000 българи не знаят, че са заразени с хепатит С

69 000 българи не знаят, че са заразени с хепатит С

Годишно 1,4 млн. души в света умират от вирусни хепатити

Около 31% са диагностицирани, голям проблем има със скрининга на вирусните хепатити. 1 500 смъртни случаи има годишно, над 50% живеят в Източна Европа и Централна Азия. 257 млн. имат Хепатит B, като само в Eвропа те са около 15 млн. Болестта причинява около 56 хил. смъртни случаи годишно. Разпространението сред деца под 5 г. обаче намалява на 1.3% след въвеждането на ваксинацията. Шефът на СЗО за България разказа, че OOН е приела план да се премахне до 2030 г. хепатитът.

В България този процес се ръководи от МВнР, но работата трябва да е по-интензивна, каза Околийски. При вирусните хепатити целта е от 10 млн. инфекции те да се сведат до 900 000, като не може да се постигне пълно изчезване. Целта е от 1.4 млн. до 500 000 е намалеят смъртните случаи до 2030 г.

"СЗО е разработила много документи, има основополагащ план за действие от 2016 г., а насоките са: да има валидна информация, тя обаче продължава да липсва заради липсата на серологични скрининги и заради действия на НЗОК, които не показват информацията в досието на пациента, които да се виждат от пациента и лекаря", обясни Михаил Околийски. Той наблегна на достъпа и равнопоставеността на хората до услуги, нещо, което не е гарантирано в България и използването на различни иновации.

"В световен мащаб за около 5 г. се е увеличил много броят на държавите, които са развили национален план за действие", а Околийски даде за пример Грузия, която през 2017 г. е първата регистрирана страна с приета национална програма.

ВМА се сдоби с нова апаратура за диагностика на хепатит С

ВМА се сдоби с нова апаратура за диагностика на хепатит С

91 000 души у нас са инфектирани с вируса

На живо във форума се включи Хоми Разави, директор на Център за анализ на заболяванията, САЩ, който посочи, че от 87 хил. с Хепатит C, само 1% се лекуват годишно, според изискванията - до 2030 г. трябва да се лекуват 10%. От Хепатит В са инфектирани 200 000, а 2% са обект на лечение. Според изискванията 42 000 души трябва да се лекуват годишно.

Докладът обаче показва, че страната полага големи усилия по ваксианцията, като 96% от новородените са ваксинирани срещу C и 91% - срещу B. Разави обаче съобщи, че 4 човека на ден умират от хепатит B и C заради усложнения с черния дроб в България. Добрата новината е, че страната е постигнала 10 точки, най-добрия резултат при борбата при предаване на Хепатит от майка на дете, също е постигнат добър скрининг за безопасност на кръвопреливане при над 95%.

При настоящите програми обаче не се очаква България да постигне намаляване на хепатите до 2050 г., каза експертът. По думите му, практиката показва, че много рискови контингенти са извън обхвата на лечение и има ограничение на пациентите и достъп до терапия и това ще доведе до невъзможност на страната да постигне глобалните си цели. "Ако има политическа воля, ще бъдат вдигнати всички бариери, като добър пример е Египет, където само за две години е направен скрининг на 50 000 души", даде за пример експертът.

24 НПО-та предлагат законови промени за ефективна превенция срещу ХИВ

24 НПО-та предлагат законови промени за ефективна превенция срещу ХИВ

Според тях така ще отпадне необходимостта от обявяване на обществени поръчки от МЗ

Доц. д-р Тонка Върлева, директор на дирекция "Промоция на здраве, превенция на болести и зависимости" в Министерството на здравеопазването каза, че националната програма за борба с вирусните хепатити е одобрена и следващата седмица ще бъде приета от Министерски съвет. Тя отчете целите на програмата, според които трябва да се постигне намаляване на хепатитите с 45% до 2025 г., 90% - до 2030 г., но, по думите й, това е "амбициозна цел". Одобрени са и всички рискови групи, които да се изследват.

Програмата ще се финансира от МЗ по отношение на диагностика, работата с уязвими групи, епидемиологичния надзор, имунизациите и изграждането на регистри. Здравно неосигурените лица също ще могат да минават на преглед и скрининг чрез промяна на закона. През 5 г. ще има скрининг на цялото население чрез бюджета на НЗОК, съобщи още Върлева.

Мерките срещу пандемията намалиха с над 1/3 инфекциозните болести

Мерките срещу пандемията намалиха с над 1/3 инфекциозните болести

Спад от 35% отчита институтът "Роберт Кох"...