България отново се нарежда на челна позиция в черната статистика за смъртността и продължителност на живота от всичките държави членки на ЕС. Това показват данни от огласения днес доклад "Здравето накратко: Европа (2018)" на Европейската комисия и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Като цяло към 2016 година средната продължителност на живота в ЕС достига 81 години. Най-висока средна продължителност на живота има в Испания и Италия (над 83 години), а най-ниска - в България, Латвия, Литва и Румъния (около 75 години).
Източник: ЕК, ОИСР
Степените на смъртност са най-високи в България.
В страната ни основната причина за високата смъртност е, че много хора умират от заради сърдечносъдови болести, пише в доклада.
България е и на първо място по загинали заради инфаркт.
Източник: ЕК, ОИСР
Детската смъртност остава ниска в повечето страни от ЕС, пише в доклада. Средно за ЕС се констатират по-малко от 4 смъртни случая на 1 000 раждания през 2016 година.
Малка група страни обаче - Румъния, България, Малта и Словашката република - все още имат детска смъртност над 5 смъртни случая на 1 000 раждания.
Тези проценти обаче са намалели стабилно през последните 25 години, отчита докладът.
30% от децата между 15 и 16-годишна възраст у нас пушат цигари, констатира още статистиката на ЕК.
Като цяло обаче броят на младите пушачи у нас спада, ръст по този показател в ЕС-28 се наблюдава само в Румъния и Полша.
Анализът установява и че страната ни е сред тези, в които цезаровото сечение е най-разпространено. В много страни от Централна и Източна Европа процентът на жените, които раждат по този начин, се е увеличил.
През последното десетилетие процентът на ражданията чрез секцио значително се е увеличил. Полша, Румъния и България са страните с най-високи стойности, "което предполага, че прекомерната употреба все още не е получила голямо внимание".
Източник: ЕК, ОИСР
Цялостно за ЕС докладът отчита, че стабилното досега увеличаване на продължителността на живота е забавило темпа си и че продължават да се наблюдават големи различия както в самите държавите, така и между тях, като изоставането е особено ясно изразено при хората с по-ниско образование.
Според доклада до 20% от разходите за здравеопазване в страните от ЕС биха могли да се пренасочат и да бъдат оползотворени по-добре. С помощта на прийоми от различни политики би могло да се оптимизират разходите, като се осигури добро съотношение между качеството и цената, например при подбора и покритието или обществените поръчки и ценообразуването за фармацевтични продукти чрез оценката на здравните технологии.
Отчита се и тревожния факт, че се увеличава броят на хората, които почиват заради психични проблеми. През 2015 г. над 84 000 души в Европа са починали поради проблеми с психичното здраве. Общо разходите, свързани с проблеми с психичното здраве, се очаква да възлязат на над 600 млрд. евро годишно.
Еврокомисарят по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните Витянис Андрюкайтис тълкува данните. По думите му макар средната продължителност на живота в ЕС да е сред най-големите в света, това не трябва да се възприема като успокоение, защото се отчитат по-лоши стойности спрямо предходните години.
"Животът на много хора може да бъде спасен чрез активизиране на усилията ни за насърчаване на здравословен начин на живот и справяне с рискови фактори като тютюнопушенето или липсата на физическа активност. Неприемливо е всяка година в ЕС над 1,2 милиона хора да губят преждевременно живота си. Това може да бъде избегнато чрез подобряване на профилактиката на заболяванията и чрез по-ефективни здравни грижи", заяви еврокомисарят.
В доклада също така се призовава за подобряване на психичното здраве и за превенцията на психични заболявания, които имат не само социално отражение, но според извършените за тях оценки възлизат на над 4% от БВП в ЕС.
USD
CHF
EUR
GBP
