Истински или фалшива е храната, която консумираме? Въпросът колко истинска и качествена е храната, която консумираме е част от ежедневието ни. И ако за някои храни може да се установи веднага на място какво й е качеството, то за други трябва специално изследване.

Пчелният мед е един от продуктите, които няма как да установиш дали е истински или фалшив по конвенционалните начини или чрез съвети какво да се гледа и как с подръчни средства да го тестваш. Битуващото схващане, че истинският мед кристализира, а фалшивият - не, не е вярно. Фалшивият мед също се озахарява. Цветът също не е показател, защото може и истинският, и фалшивият да са еднакви на цвят. Още повече, че в световен мащаб медът е една от най-фалшифицираните стоки.

С други дума има два начина да разбереш дали медът е истински - сам да си го произведеш или да отидеш в лабораторията на Института по органична химия при БАН, където с ядрено-магнитен резонанс спектроскопия веднага ще се разбере дали медът е истински.

Екип от Института под ръководството на чл. кор. Вася Банкова от години работи върху изследване на прополис. Намерени са голяма част от съставките на прополиса и за него има разработена стандартизация. Съвместно с колеги от лабораторията по ядрен магнитен резонанс с ръководител проф. Светлана Симова през последните години се разработват съвременни методи за бърза и надеждно различаване на манов от полифлорен и на "фалшив" от "истински" пчелен мед.

При разработване на стандарт за меда учените използват ЯМР спектроскопия, за да видят вътре молекулите или какво има в една смес. Специално внимание се обръща на различните видове захари в мановия мед, произвеждан в Странджа, за който има научни доказателства, че е по-здравословен и има по-силно антиоксидантно действие и затова е важно да се докаже автентичността му.

Учените споделят, че ако ви покажат мед с цвят като на истинския манов, това не е гаранция, че е вътре медът е истински. На вид трудно се разбира, но с помощта на ЯМР са намерени вещества, специфични за дъбовия манов мед. Само дъбовата мана съдържа специални молекули, които лесно се виждат с ЯМР.

Фалшивият мед, подложен на ЯМР анализ, се оказва смес от захари. В него има глюкозо-фруктозен сироп, който е 2-3 пъти по-евтин. Освен глюкозата във фалшивия мед има и малтоза, известна още като малцова захар и е сигнал, че медът е направен от нишесте.

Важно е да се знае, че и в истинския мед също има глюкоза и фруктоза, но има например и захар, наречена тураноза. Проф. Симова пояснява, че истинският мед се различава от фалшивия по малките захари - олигозахариди. По думите й в истинския мед не трябва да има малтоза, защото ако има, това означава, че е фалшив.

Дали медът е истински или фалшив със сигурност установява ядрено-магнитният спектрометър, който се намира в Института. Той е мощен и модерен и с него са положени основите на Националната лаборатория по ЯМР спектроскопията. Съдържанието на меда "излиза" от ЯМР във вид на графика, където освен другите съставки, задължителните малки захари също се виждат, ако медът е истински. Фалшивият описва един хубав пик на малтозата, а малки захари в спектъра липсват.

Учените съветват, когато купуваме мед, да четем етикета, за да направим информиран избор.

С ЯМР са изследвани и вина. Вина от мерло, каберне совиньон и сира червени и совиньон блан и шардоне - бели, са изследвани, за да се определи химичният им състав. Анализът може да установи, че отделните вина попадат в отделни географски области.

Следващата стъпка, за да се характеризира вида на виното, ще бъде да се изследват сортовете мавруд, гъмза, широка мелнишка лоза, които имат специфичен български вкус.