Всеки ден го срещаме в интернет пространството, в градския транспорт или на работа. Хейтъра. Какви са основните психологически механизми, които стоят зад този начин на мислене?

Хейтърът търси усърдно негативна информация за обекта на омразата си и веднага я възприема за истинна, независимо колко оскъдна и неподкрепена с доказателства може да бъде тя.

Той възприема информацията селективно, като приема за истина само тази част от нея, която отговаря на вече изграденото му негативно мнение.

Фокусира се върху това, което хвърля сянка върху обекта на омразата, и му придава нереалистична тежест.

Хейтърът има склонност за потвърждаване, т.е. търси, интерпретира, запомня и се концентрира върху информацията така, че тя да потвърждава неговите предубеждения, независимо от обективната истина.

Снимка 319458

Източник: iStock

Възприятията му към омразния обект са силно повлияни от повтарящите му се негативни мисли за него. Това не позволява на хейтъра да обмисли различните възможности и гледни точки за това, което мрази.

Той категорично отказва да приеме положителните качества на обекта на омразата си, независимо от това колко трудни за отричане са те. Така той се оказва неспособен да преосмисли позицията си, когато се появят нови доказателства, оборващи мнението на хейтъра. Често в такива ситуации ефектът е обратен и негативното му отношение дори се засилва.

Всичко това не зависи от интелекта на хейтъра, а е начин на възприятие на света, който обикновено е измамен и ирационален. Въпреки че всеки от нас носи в себе си определени нагласи и темперамент, това не означава, че не бива да се стремим към промяна, ако забележим, че твърде много неща предизвикват гнева и недоволството ни. Може би светът е лош, но не е изключено повредата да е в собствения ни телевизор.