Министрите на финансите на Европейския съюз се споразумяха в сряда за реформа на фискалните правила на блока от две десетилетия, която дава повече време за съкращаване на публичния дълг и създава стимули за публични инвестиции дори по време на бюджетна консолидация, предава "Ройтерс".
Реформата идва, след като нивата на националния дълг бяха изтласкани до рекордно високи нива от програмите за възстановяване от пандемията и поради необходимостта регионът да предприеме нови разходи, за да поддържа целите си в областта на климата, индустриалната политика и сигурността.
"Сега постигнахме добро споразумение относно фискалните правила на ЕС", каза нидерландският министър на финансите Сигрид Кааг. "Това споразумение предвижда фискални правила, които насърчават реформите с възможност за инвестиции и съобразени със специфичната ситуация на въпросната държава членка."
Новите правила определят минимални размери на среден дефицит и намаляване на дълга, които правителството трябва да спазва, за да задоволи пестеливия лагер на страните от ЕС, водени от Германия. Но като цяло новите правила са по-меки от предишната рамка, отбелязвайки победа за предимно южните страни, водени от Франция.
Сега сделката ще бъде договорена с Европейския парламент, преди да стане закон.
Споразумението няма да окаже влияние върху фискалната политика на ЕС през 2024 г., тъй като националните бюджети за следващата година вече са взети въз основа на насоки, договорени по-рано през 2023 г.
Но новите правила ще определят бавен, но стабилен темп на намаляване на дефицита и дълга от 2025 г. за четири до седем години, с по-дълъг вариант, ако дадена страна предприеме реформи и инвестиции в области, на които ЕС дава приоритет.
Италия, която настоя, че реформите и инвестициите, които вече са договорени в плана на ЕС за възстановяване след пандемия, трябва да са достатъчни, за да получи удължаването до седем години, получи това, което искаше.
"Разглеждаме положително приемането на нашите първоначални искания за автоматично удължаване на плана, свързан с инвестициите в Националния план за възстановяване", каза в изявление италианският министър на финансите Джанкарло Джорджети.
Франция получи отстъпка за лихвените плащания да бъдат изключени от усилията за намаляване на дефицита до 2027 г. за тези с бюджетни дупки над 3% от брутния вътрешен продукт. Това ще позволи на Париж повече пространство за движение, което иска да използва за инвестиции.
За да задоволят Германия и нейния пестелив лагер, новите правила установяват предпазен буфер от 1,5% от БВП под тавана на дефицита на ЕС от 3% от БВП. Правителствата ще трябва да се стремят към 1,5%, така че неочаквани събития през годината да не ги тласнат отвъд границата.
Сделката е четвъртата реформа на фискалните правила на ЕС, наречена Пакт за стабилност и растеж, предназначена да подкрепи стойността на единната евровалута на ЕС чрез ограничаване на държавните заеми.
Действайки като заместител на единната фискална политика на ЕС за противодействие на паричната политика на Европейската централна банка, пактът представлява набор от правила, които гарантират таваните на ЕС от 3% от БВП за държавен дефицит и 60% от БВП за публичен дълг.
Реформата беше необходима, тъй като пандемията от COVID-19 и кризата с цените на енергията, причинени от руското нахлуване в Украйна, предизвикаха скок в държавния дълг, което направи предишните правила нереалистично строги.
Докато старите правила изискваха държава с висок дълг като Италия да намалява дълга си всяка година с 1/20 от излишъка над 60% от БВП или 4% от БВП за Рим, новите правила изискват само минимум 1% от БВП средногодишно намаляване на дълга.
Новите правила също дават специално отношение към разходите за отбрана, чувствителна тема за много правителства в ЕС след руската инвазия в Украйна, и се фокусират върху нетните разходи, а не върху структурния или номиналния бюджетен дефицит, тъй като нетните разходи са пряко под контрола на правителството.
USD
CHF
EUR
GBP
