Вече няма съмнения относно ролята на Турция за изпращане на джихадисти и наемници в Либия. Последното потвърждение дойде от френския президент Еманюел Макрон на 29 януари на пресконференция с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, пише Маджид Нехме за "Ахвал" и "Араб уикли".

"Искам да изразя опасенията си по отношение на поведението на Турция в момента, което е в пълно противоречие с това, което президентът Ердоган се ангажира на Берлинската конференция", коментира Макрон.

"Видяхме през последните дни турски военни кораби, придружени от сирийски наемници да пристигат на либийска земя. Това е изрично и сериозно нарушение на договореното в Берлин. Това е нарушено обещание."

Макрон потвърди присъствието на турски кораби край либийското крайбрежие и обвини Анкара в "нарушаване на суверенитета на Либия и застрашаване на европейската и западноафриканската сигурност".

Турция планира да изгради военна база до либийската столица

Турция планира да изгради военна база до либийската столица

За турски специални части, части на ВМС и писта

Ердоган изпраща сирийски джихадисти и наемници в Либия, за да подкрепи ислямистките милиции и други сили, верни на правителството на Националното споразумение на Файез Сарадж, но защо Макрон говори за турски заплахи за "западноафриканската сигурност".

Има подозрения, че някои бойци и наемници напускат ислямистки крепости в Триполи и Мисрата за Западна Африка, известна като зона на френско влияние, но сега заразена с терористични групи, трансгранични и трансконтинентални организации за контрабанда (Колумбия - Гвинея-Сахелски залив и Европа) и организирана престъпност. Говори се и че Анкара се стреми да създаде военна база в Западна Африка.

Има съобщения, че някои сирийски бойци са се насочили и към Западна Европа.

Макрон многократно потвърждава своята предпазливост относно идеите на Анкара, включително в Берлин по време на конференцията за Либия.

Хиляди сирийски бойци са прехвърлени през Турция в Либия в подкрепа на Триполи

Хиляди сирийски бойци са прехвърлени през Турция в Либия в подкрепа на Триполи

Някои още се обучават в Турция, има и желаещи от ислямисткия "Шамски легион"

Руският министър на външните работи Сергей Лавров призна на пресконференция на 28 януари в Москва заедно с министъра на външните работи на Южен Судан Авут Ден Ахуил, че е помолил Ердоган да спре да изпраща терористи от Сирия в Либия.

Въпросът, който измъчва западните правителства, е докъде ще стигне Ердоган в тази конфронтация в Западна Африка след Близкия изток и Магреб? Това ли е форма на отмъщение срещу Европа като цяло и по-специално Франция, за затварянето на портите на ЕС за Турция?

От поне десетилетие е ясно, че Франция няма да приеме присъединяването на мюсюлмани, камо ли ислямисти от Турция към тази "християнска" група, дори ако тя изпълнява всички необходими условия. Бившият френски президент Никола Саркози бе най-агресивен по този въпрос.

"Да оставим Турция да мисли, че може да се присъедини към ЕС, е монументална грешка", заяви той на 2 декември 2015 г. по радио Европа 1. "Отстоявам думите си. Турция е в Мала Азия, а не в Европа. "

Турция открива втора военна база в Катар

Турция открива втора военна база в Катар

Броят на турските военни в страната "ще се увеличи значително"

Като напомняне, преговорите за хипотетичното присъединяване на Турция към Европейския съюз бяха подновени през 2013 г., след внезапно прекъсване през 2010 г. През 1963 г. Турция, централен член на НАТО, става асоцииран член на общия европейски пазар. Турция бе официално призната за кандид за член в ЕС през 1999 г. на срещата на върха в Хелзинки и преговорите започнаха през 2005 г., но Турция чука напразно на вратата на съюза повече от 50 години.

Причините за европейското недоверие към Анкара са твърде много: тревожният стремеж на Турция, особено след неуспешния преврат през 2016 г., към авторитарен президентски режим; противодействие срещу медиите и обществените свободи; подкрепата за ислямистки мрежи; самодоволството за терористични групи в Сирия и Либия; политики за изнудване относно миграционните потоци към Европа; окупацията на част от Кипър от 1974 г .; и наскоро подписаното военно споразумение с правителството на Сарадж, съчетано с меморандум за разбирателство относно морските юрисдикции в Средиземно море, като последното явно нарушава международното морско право и Хартата на ООН.

Ердоган: ОАЕ финансира наемници в Либия

Ердоган: ОАЕ финансира наемници в Либия

Абу Даби "доставя оръжия и боеприпаси"

Евентуалното участие на Ердоган в Сахел и Западна Африка може да бъде още една стъпка по пътя към глобалната конфронтация, която Турция води срещу френските и европейските интереси. Френските експерти по сигурността гледат на това като на стъпка, изпълнена с последствия, доколкото застрашава живота на френските войници, участващи в операция "Баркхане" (4500 военни) и мироопазващата мисия на ООН "МИНУСМА" (13 500 войници), както и стабилността на всички страни от Сахел, сериозно пострадали от войнствени мрежи и терористични групи.

Последното пътуване на Ердоган до Западна Африка (Сенегал и Гамбия) показва до каква степен Африка, особено френскоговорящите държави с мюсюлманско мнозинство, са за Ердоган място за конфронтация с бившите европейски колониални сили.

Ако беше само състезание за нови пазари за турската икономика, която преминава през трудни времена, посегателството на Анкара към Западна Африка би могло да бъде по-малко притеснително, особено след като Турция има икономическо присъствие в Африка от около 20 години.

Както обаче бе показано в други части на континента, като Африканския рог, турското нахлуване следва многостранна стратегия, включваща военни бази, създаване на разузнавателни мрежи и насърчаване на турските икономически интереси.

Всичко това е свързано с инструментализацията на ислямизма в цветовете на Мюсюлманското братство, в съюз с Катар. Проектът на Турция е много по-амбициозен от простото завладяване на пазари.

Турция възкресява древното пристанище Суакин в Червено море

Турция възкресява древното пристанище Суакин в Червено море

Възстановява го като туристически обект и военноморско пристанище

Турция твърди, че предлага сделка на африканцити, която по-справедлива от тази на западните страни, но много от тях не са убедени.

Интервенциите на Турция на континента (стари и скорошни), следват експанзионистична и агресивна програма без много скрупули. Неотдавнашната му роля в Либия едва ли успокоява африканците, които се съмняват в дизайна на Турция след като Анкара рязко изостави бившия либийски лидер Муамар Кадафи през 2011 г.

Някои гледат на африканската политика на Турция като начин Ердоган да намери нови възможности извън своята страна, когато Анкара е все по-изолирана на международната сцена заради размирната игра в сирийската криза, в Персийския залив, Сомалия, Судан и доказателства за подкрепа на групи на джихадисти в Сирия.

Европейците, които са внимателни към опитите на Турция да застане начело на исляма в самата Европа, не са показали ясна стратегия как да се справят с опасната игра на Анкара при запалване на пожари навсякъде, но ЕС не е с изчерпани възможности. Като начало Европейският съюз може да преразгледа своите икономически връзки с Турция, която остава първият европейски търговски партньор. Когато започне това преразглеждане, притеснението може да смени позицията си.

Ердоган срещу Русия в Либия: Турция няма да мълчи за наемниците

Ердоган срещу Русия в Либия: Турция няма да мълчи за наемниците

"Чрез Вагнер те буквално работят като наемници на Хафтар... знаете кой им плаща"