Две хиляди сирийски боици са пътували от Турция или ще пристигнат скоро, за да се бият в Либия, заявиха сирийски източници, което заплашва да усложни още повече гражданската война на северноафриканската държава, съобщава "Гардиън".
Разгръщането става след като миналия месец Турция се съгласи да се притече на помощ на либийския премиер Файез Сарадж, срещу Халифа Хафтар.
Анкара подкрепя сирийската опозиция от първите дни на битката срещу сирийския президент Башар Асад, дори когато оригиналната Свободна сирийска армия отслабна и се разцепи заради конфликти и ислямистки елементи в бунтовническите редици. Сега Турция използва някои бойци от бунтовниците като пълномощници срещу кюрдските сили в Сирия, въпреки твърденията за нарушения на правата на човека.
"Това е много различна ситуация за Сирия", заяви Клаудия Газини, старши либийски анализатор в Международната кризисна група. "Антитурските настроения вече са силни поради намесата на Анкара и може да се увеличат в резултат на това, в полза на Хафтар."
Първоначалното разполагане на 300 мъже от втора дивизия на Сирийската национална армия (SNA), сирийски бунтовнически групи, финансирани от Турция, напусна Сирия през военния граничен пункт Хавар Килис на 24 декември, последвано от още 350 на 29 декември. След това са изпратени със самолет до Триполи, където са разположени на фронтови позиции в източната част на града.
Още 1350 мъже преминават в Турция на 5 януари. Оттогава някои са разположени в Либия, а други все още преминават обучение в лагери в Южна Турция. Повече мъже от ислямисткия "Шамски легион" също обмислят да пътуват до Либия.
Броят е значително по-голям от повечето предишни оценки.
Източник коментира пред "Гардиън", че се очаква се всички сирийски бунтовници в Либия да образуват дивизия, наречена на либийския лидер на съпротивата Омар ал Мухтар, която е екзекутирана от Италия през 1931 г. и стана популярен в Сирия след арабската пролет през 2011 г.
Бойците са подписали шестмесечни договори директно с подкрепяното от ООН правителство на националното споразумение (GNA), а не с турските военни, обясняват източници, за 2000 долара на месец - огромна сума в сравнение с 450- 550 турски лири (52-72 паунда) на месец, които печелят в Сирия.
На всички е обещано турско гражданство, "морков", който Анкара от няколко години използва, за да привлича бойци в бригади под свое командване.
Турция плаща и медицинските разходи за ранени войници и за репатрирането на загиналите в Сирия. Най-малко четирима сирийци вече са загинали в Либия, макар че техни представители твърдят, че са загинали на фронтови линии срещу кюрдските сили в североизточна Сирия.
Миналия месец в социалните медии се появява информация за мъже със сирийски акцент, които твърдят, че са в Триполи, един от тях обяснява, че "Свободната сирийска армия е в Либия, за да защити исляма. Освободихме целия този военен лагер от силите на Хафтар".
И Анкара, и Триполи многократно отричат присъствието на сирийски бойци в Либия. "Гардиън" разбира от свои източници, че оттогава на сирийските бойци в страната е забранено да публикуват каквито и да било доказателства за местонахождението си в социални медии.
Турция досега е изпратила само 35 войници в Триполи, като съветници, заяви президентът Реджеп Ердоган миналата седмица. За разлика от нахлуването през миналия октомври в кюрдските части на Сирия, намеса в Либия има малка подкрепа сред турската общественост.
Според съобщения, правителството в Триполи първоначално не желае да приеме сирийски бойци вместо турски войски, но приема идеята, когато силите на Хафтар се приближават до столицата.
Миналия месец "Гардиън" информира, че 3 000 суданци са изпратени в Бенгази да се бие за Хафтар, присъединявайки се към около 600 руски наемници, друг знак, че параметрите на конфликта се разрастват.
"Оставяйки сирийски бойци да водят бойните действия означава, че Анкара може да запази собствените си войски, които потенциално ще се сблъскат с руски наемници", коментира Газини.
"Следващият въпрос е - ще продължи ли Путин да позволява това? Или Либия ще остане на заден план, ако Русия и Турция решат да дадат приоритет на своите други припокриващи се стратегически интереси?", допълва тя.