България официално призна Косово

Правителството реши да признае независимостта на Косово.

На извънредно оперативно заседание министрите взеха решение да бъдат установени дипломатически отношения с новата държава.

Припомняме, това стана ясно още вчера, след като три държави - Унгария, хърватия и България, разпространиха съвместна декларация с мотовите за акта на признаването.

Унгария и Хърватия още вчера официално сториха това, а междувременно Белград изтегли посланиците си и от трите държави.

Късно снощи стана ясно, че Белград е отзовавал посланика си от София.

Решението е съвсем закономерно и е резултат от една последователна политика за мир и стабилност на Балканите, заяви премиерът Станишев на специална пресконференция, след като правителството официално призна независимостта на Косово.

Станишев подчерта, че България е била изключително активна през годините в действията си за прилагане на плана „Ахтисаари".

След като той беше отхвърлен от Сърбия, България също беше една от най-активните, която настояваше чрез дейността на „тройката" да се потърси конструктивно решение.

Според премиера гаранция срещу рисковете за региона е именно международният ангажимент в Косово.

17 страни-членки вече признаха независимостта на Косово, като България е 18-тата, което според премиера е логично и не е изненада за никого.

Основно наше условие, по думите на премиера, е била ясната политика на косовските власти и тя да бъде съобразена с плана „Ахтисаари".

Станишев подчерта, че това се изпълнява много активно от страна на косовските институции през последните седмици, като до края на месеца ще бъдат приети почти всички закони, които са в основата на плана „Ахтисаари".

Вече е приет законът за гарантиране правата на малцинствата, а това беше нашето сериозно изискване и виждаме техния ясен ангажимент, коментира Станишев.

Относно реакцията на Сърбия, премиерът посочи, че е неизбежно тя да е тежка и емоционална.

Той заяви, че българското правителство предприема всички възможни мерки за защита на българските превозвачи, българските граждани, които живеят там, и българските фирми, които действат на територията на Сърбия.

Премиерът коментира, че позицията на България идва тъкмо навреме, за да окаже ползотворно влияние върху предстоящите избори в Сърбия.

Станишев подчерта, че най-лошото нещо би било - Косово да бъде „една черна дупка или един замразен конфликт без международно присъствие".

В тази връзка вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин коментира, че непризнаването на Косово щеше да създаде „конфликт като този в Близкия изток, само че тук, на Балканите".

Калфин подчерта, че ние не избираме между Косово и Сърбия, защото такъв избор би бил абсурден и не съществува.
„Избираме да ангажираме международната общност, включително и България, за да не създадем конфликт като този в Близкия изток".

Калфин подчерта още, че случаят с Косово е прецедент и не може да се прилага никъде другаде по света.

В тази връзка той разказа историята на областта, от което става ясно, че ситуацията със статута на Косово „не можеше да продължи и беше въпрос на време да се реши".

Министър-председателят Станишев подчерта, че Косово приема в своята конституция това, че няма да се присъединява и няма да присъединява към себе си други държави.
Това е изискване на САЩ, Русия и ЕС и е много важно, за да не се разпространи конфликт.

Министър-председателят заяви още, че при една негативна реакция от страна на Сърбия „ще пострада само тя".
„Съществува риск преди всичко за Сърбия - под въздействието на емоции може сама да се постави в доброволна изолация", отбеляза още българският премиер.

Калфин бе категоричен, че България няма намерение да изтегля българския посланик от Белград, независимо от това, че Сърбия изтегли своя от София.

„Дори ще засилим дипломатическите си действия в Сърбия. Тя ще има изцяло нашата подкрепа за присъединяването си към ЕС и това няма нищо общо с Косовския въпрос", бе категоричен вицепремиерът и външен министър.