Михаил Кавелашвили, бивш професионален футболист, е новият президент на Грузия. Той беше избран с гласовете на 224 депитати от 225 присъстващи в парламента, предаде "Ройтерс".
Той беше избран по новата система - без пряко избиране, а президентът се излъчва от избирателна колегия - която бе гласувана с промяна в Конституцията през 2017 г. Кавелашвили беше и единственият кандидат, който ще заеме поста на 29 декември, когато изтича мандатът на сегашния президент Саломе Зурабишвили.
Пред парламента за пореден ден имаше протест, като някои протестиращи играеха футбол и размахваха червени картони към сградата на парламента, препратка към спортната кариера на Кавелашвили.
Кавелашвили има силно антизападни, често конспиративни възгледи. В публични речи тази година той многократно е твърдял, че западните разузнавателни агенции се стремят да вкарат Грузия във война с Русия. Той беше номиниран за предимно церемониален президент миналия месец от Бидзина Иванишвили, милиардер, бивш министър-председател, който е смятан за върховен лидер на страната, и почетен председател на управляващата "Грузинка мечта".
Новоизбраният президент е лидер на Народната сила, антизападна група, отцепила се от управляващата партия, и е съавтор на закон за "чуждите агенти", който изисква организациите, получаващи повече от 20% от финансирането си от чужбина, да се регистрират като агенти на чуждо влияние и предвижда налагането на големи глоби за нарушения.
Припомняме, че на изборите през октомври "Грузинка мечта" получи 54% от гласовете, но опозицията в страната обяви изборите за фалшифицирани, като преди изборите отново имаше недоволство срещу "Грузинска мечта" поради закона за чуждестранните агенти и ограниченията на правата на ЛГБТ общността. Президентът Саломе Зурабишвили също обвини управляващата партия в манипулация на вота и поиска Конституционният съда да касира изборите.
От своя страна ЕС заплаши със санкции срещу основни политически лидери в Грузия, включително премиерът Иракли Кобахидзе, и евродепутатите настояха за нови избори, които да се проведат под международно наблюдение.
В отговоро на това Кобахидзе обяви, че Грузия замразява преговорите за присъединяването на страната към ЕС до 2028 година, което пък предизвика бурни протести. Демонстрациите, които навлизат в третата си седмица, са белязани с насилие и арести на хиляди, включително и на лидери на опозиционни партии, а властите заявиха, че са потушили "проевропейска революция".
На 11 декември френският президент Еманюел Макрон разговаря по телефона с Бидзина Иванишвили, като осъди потушаването на протестите и заяви желанието си да допринесе за пълна деескалация на сутиацията в страната.
emil-hamid
на 15.12.2024 в 00:03:52 #3,, Задай си въпроса защо не е в обратната посока.'' Задавам си въпроса, защо и при нас е само в една посока - > 1989 г. близо 9 мил. население, сега към 5.5 мил.Аз самият съм навън, финансов мигрант.Защо? - питайте нашите капиталистически лидери Боко и Свинята майка Пеевски.
friend
на 14.12.2024 в 19:35:02 #2Проект 1. Демокрация в ЕС има....за разлика от РФ. Ако искаш можеш да го признаеш. 2. Свобода на ЛГБТ не означава парадите. И аз съм против тях. Освен това това не е най-главното условие. 3. Грузия е интересна за ЕС не заради евентуална война, защото война с Грузия не би намалила мощта на РФ. Грузия е интересна заради географското си разположение и заради това, че оттам може да преминат нефтопровод и газапровод. Това беше причината за едноседмичната война по времето на Медведев. Той си го призна това по ТВ. 4. Влизането на Грузия в ЕС е добре за грузинците, защото другата възможност е да бъде част от РФ. Погледни какво става в Абхазия и ЮО, където основната парична валута е рублата...която се срина напоследък. 5. САЩ и ЕС биха инвестирали в Грузия и сега, но няма никаква гаранция за инвестициите им. Несигурността идва не от Грузия, а от РФ, която може да влиза и излиза, когато си иска там. Ти би ли инвестирал там при тази несигурност? 6. САЩ и ЕС наистина биха могли да инвестират в Украйна 150 милиарда ЩД, но тези милиарди бяха дадени на украйна в течение на времето, а не наведнъж. Първоначално бяха дадени 5 млииарда за обучение в университетите, а не за военни цели. Това беше инвестиция за програми и компютри. После РФ анексираха Крим, а САЩ започнаха да обучават и военните, защото се виждаше, че РФ има намерения да нахлуе в Украйна. Започнаха военни учения с по 130 000 души войска. Започна изграждане на военни бази в Западна Украйна. Основната част от тези 150 милиарда бяха дадени след нападението през 2022г. Колкото до емиграцията на руснаците в САЩ и ЕС... тя и сега си е в течение. Задай си въпроса защо не е в обратната посока.
projekt
на 14.12.2024 в 18:44:38 #1Ами прав е човека. Демокрация, демокрация.... Колко да е демокрация. Ако Ес иска може да си работи с Грузия и сега. Не е необходимо като най главно условие да е ЛГБТ парадите А и нека да сме честни.с какфшво Грузия е интересна за ЕС..... Освен че може да създаде конфликт с Русия и да е стане член на НАТО и да има още една война. Да. Това със сигурност ще изтощи Русия.... Но ще разсипе Грузия както се случи с Украйна. Ако Европа и САЩ искат могат да правят инвестиции в Грузия и след време дори руснаците ще избягат в Грузия. Само се замислете ако САЩ и Ес бяха инвестирали 150 милиарда в Украйна вместо 150 милиарда във война..... Украйна щеше да е по добре от повечето държави в Европа и руснаците масово щяха да емигрират в Украйна