Днес е Международният ден на биологичното разнообразие. Първоначално денят е отбелязван на 29 декември, но през 2000 г. Генералната асамблея на ОНН възприема 22 май като Международен ден на биоразнообразието.

Къде сме ние?

България заема една стотна от площта на Европа, но на тези 110 912 кв. км е събрано богатство на живи организми, което поставя страната ни на едно от първите места по биологично разнообразие на Стария континент.

Обичаме да изтъкваме колко прекрасна е българската природа, но дали осъзнаваме за какво богатство става дума?

Фактите:
В България са познати 94 вида бозайници, 383 птици, 36 влечуги, 16 земноводни, 207 черноморски и сладководни риби, около 27 000 насекоми и други безгръбначни, между 3 500 и 3 750 вида висши растения, и повече от 500 низши растения и гъби.

В някои разреди насекоми у нас се срещат повече видове, отколкото в цяла Централна Европа! А трябва да се отбележи, че описаните видове не са еквивалент на съществуващите.
Броят на описаните видове насекоми е 2 800 вида от вероятно съществуващите 10 000!

Специалистите подчертават и необичайно разнообразие на безгръбначни в пещерите из страната ни, те също не са добре изучени.

Гръбначните животни в страната ни са много по-добре изучени. На фона на останалите европейски страни и в това отношение сме на едно от първите места. Само Испания и Гърция могат да се похвалят с по-голямо разнообразие на влечуги и земноводни.

Разнообразието на сухоземни нарежда страната ни на пето място в Европа. Същевременно с 33 вида прилепи, България е дом на почти всички съществуващи видове на Стария континент!

И по отношение на едрите бозайници сме сред най-богатите в Европа. При съществуващи 23 вида на целия континент, у нас се срещат вълк, кафява мечка, язовец, златка и бялка, три вида порове, три вида елени и три морски бозайника.

Въпреки малката площ /1 % от Европа/, 5 % от видовете растения, познати в Европа се срещат само у нас, което е доста голям дял в сравнение с други, по-големи страни.

Същевременно учените твърдят, че много растения, типични само за Балканския полуостров, първоначално са се появили в България /главно в планинските райони/, след което са се разпространили из съседните страни.

8.8 % от всички видове ненасекомни безгръбначни и 4.3 % от всички насекомни видове се срещат само в България. Това важи и за 12 вида сладководни риби, 1 подвид земноводни, 4 подвида влечуги и най- малко 4 подвида бозайници.

Най-важните райони по отношение на присъствието на ендемични видове (срещащи се само у нас) са Стара планина, Родопите, Пирин, Витоша, Рила, Странджа и долината на река Струма.

Над 700 вида от растенията в страната се смятат за редки. Такива са и 567 безгръбначни, без насекомите.

Само от насекомите повече от 1500 от известните до сега в България, са рядко срещани! Те обитават основно долината на р. Струма и южното Черноморско крайбрежие.

За редки са обявени и 29 вида черноморски и сладководни риби и 2 змии, 78 птици (включително 16 глобално застрашени видове), 19 вида бозайници.

Най-висока е концентрацията на редки птици в района на Атанасовското езеро по Черноморското Крайбрежие.

От едрите бозайници 10 вида се считат за редки или уязвими.

Като цяло особено важни територии за редките видове са Родопите, Рила, Странджа и Централна и Западна Стара планина, Черноморското крайбрежие, долината на р. Струма и източната и централна част на Дунавската равнина.

Географските особености са предпоставка за многообразието на живота в нашата страна. У нас се срещат почти всички (около 700) от основните типове местообитания, характерни за Европа, като 90 са характерни само за България!

Особено значение за биоразнообразието имат горите, които покриват 39 милиона декара или една трета от цялата площ на страната ни.

Повече от половината от тези гори са с естествен произход. И въпреки тенденциите за изчезване на някои растителни и животински видове (вследствие на човешката дейност), специалистите отчитат подобрение в състоянието на иглолистните дървета, дъбовете и обикновения бук.

Районите с най-голямо видово богатство са Стара планина, Пирин, Родопите (особено източните части), басейните на реките Марица и Лом и Черноморското крайбрежие.

Част от тези площи са включени в мрежата от защитени територии на България.

Създаването на тази система датира от 1933 г., богато са обявени първите природни резервати - Силкосия и Парангалица. Следващата година са обявени резерватът Баюви дупки и Народен парк Витоша.

Това е изключително напредничава стъпка за времето си, когато само няколко страни в Европа имат национални паркове!

В момента в България съществуват 89 резервата и 11 национални парка. Голяма част от територията им е с международно значение.

Национален парк Пирин и резерват Сребърна са признати за обекти на Световното природно наследство. Общо в списъка на ООН на националните паркове и другите защитени територии са включени 50 български обекта, покриващи 80 % от цялата защитена площ в страната.

Въпреки това, общата площ на защитените територии, на фона на природното ни богатство, е недостатъчна.