През май 1965 г. като филиал за средновековно и възрожденско българско изкуство при Националната художествена галерия е открита Криптата при Храм-паметник "Св. Александър Невски".
Това е най-богата по брой, хронология и типология сбирка на християнското изкуство нa Балканския полуостров.
Около 300 експоната (икони, стенописни фрагменти и щампи, цели иконостаси), обхващат цялата история на християнска България от IX век до края на XIX век.
За значението на Криптата и проблемите, пред които е изправена разговаряме с д-р Георги Геров, завеждащ отдел "Старо българско изкуство" на Националната художествена галерия.
Той е сред най-сериозните ни специалисти по средновековно изкуство.

Д-р Геров, уникална ли е криптата в международен план?
Да, по няколко причини можем спокойно да заявим това. Първо, на Балканите са малко сбирките на икони, които да включват толкова много произведения. Втората причина е, че тези произведения присъстват в едно уникално храмово пространство, то е сакрално. Това е нещо, което не съществува никъде по света.
Съжителството на иконата с храма, продължава да бъде запазено и в музейни условия. Това е нещо уникално и е едно от много важните предимства на Криптата.
Има и други богати колекции по света, но иконите там присъстват в музейни условия, а тук има симбиоза между музея и храма.

Познава ли българинът културно-историческото си наследство и какъв е интересът към него?
Масовата публика не познава добре наследството ни. Но опознаването му е въпрос на държавна политика, в която да бъдат ангажирани по-активно и медиите. Необходима е и по-активна държавна политика в сферата на книгопечатането.

Но интерес има?
Интересът трябва да бъде създаден, трябва да бъде генериран. Човек не може да проявява интерес към нещо, което не познава. Той трябва да бъде заинтригуван, за да прояви интерес. Например, има страни, в които съществуват специални телевизионни канали, посветени на културата. У нас, за съжаление, културните програми обикновено ги разбираме като шоу програми. Това не е начинът, по който една сериозна култура би могла да се покаже.

Как се ражда идеята подземието на „Св. Александър Невски" да бъде превърнато в съкровищница на православното изобразително изкуство по българските земи? И как става факт, като имаме предвид какво е отношението на официалната власт към религията преди 43 години?
Действително през първите десетилетия на комунистическата власт отношението към религията, включително и към всички онези неща, които са свързани с нея, включително и религиозното изкуство, е доста негативно, така че на практика не е имало големи експозиции, които да представят това изкуство.
В началото на 60-те години обаче България организира една голяма и много престижна изложба в Париж, Франция, която има изключителен успех. За този успех съдейства и големият френски писател, тогава министър на културата Андре Монро, който пише възторжени отзиви за тази експозиция, която представяла пред френската публика произведенията на българското изкуство, преди всичко от епохата на Античността и Средновековието. В тази изложба са включени много произведения предимно от иконописта.
Тя е повод да се преосмисли отношението към тези произведения, да се разбере истинската им художествена и историческа стойност и в резултата на това се взема решение да бъде създадена една постоянна експозиция.
Търсят се различни варианти, които биха позволили дадено пространство да се превърне в галерия. В крайна сметка се преценява, че криптата на храма „Св. Александър Невски" е най-подходящото такова място.
И аз мисля, че това решение е изключително правилно по няколко причини.
Първата причина е, че самото пространство е сакрално и мястото на подобни произведения, каквито са произведенията на българското средновековно и възрожденско изкуство, е именно в едно сакрално пространство.
Втората причина е, че архитектурните обеми на това пространство са изключително подходящи за възприемането на произведенията - те са свързани с религиозната обредност, носят религиозни внушения и съчетанието на това пространство с иконите и фрески е напълно органично.
Третата причина касае живота на произведенията - за тези произведения е необходим един специален режим, в който температурата и влажността не би трябвало да се движат в големи граници. Тъй като Криптата се намира в голямата си част под земята, а стените са много дебели, то действително тук се създава един специфичен микроклимат, който е много подходящ за опазването на произведенията.
Всички тези причини, плюс факта, че катедралата се намира в самия център на града, благоприятстват за това Криптата да се превърне в един от най-значимите художествени центрове на столицата. Тя е едно своеобразно духовно сърце на нашия град.

Как протича събирането на шедьоврите, показани днес в криптата?
Основата на тази експозиция е изложбата, която е направена във Франция. Но самите произведения не са събирани тогава, те са събирани в различни времена и от различни институции. Най-важен принос в това отношение е имал Народният музей, който е съществувал до 1944 г. В неговата изследователска дейност е включено и събирането на икони и фрески.
Една голяма част от нашата експозиция и нашите фондове идва от фондовете на този исторически музей, чийто наследник сега е Националният археологически музей. Друга институция, която много допринася за тази експозиция е Националният църковен историко-археологически музей, където също е била извършена доста интензивна и ползотворна събирателска дейност.
В колекцията ни са включени и произведения на някои регионални музеи и художествени галерии, както и на някои манастирски сбирки. Целта е била да се създаде една колекция, която да представя пълноценно, с възможно най-висококачествени от гледна точка на художествената им изработка, произведения, чрез които да бъде показана на едно място еволюцията на това изкуство през вековете и в различните региони на страната.

Продължавате ли попълването на колекцията и какъв е пътят за събиране на нови експонати.
Да, попълването на колекцията продължава, но това става с много бавни темпове и това е нещо негативно. Живеем във времена, когато загубата на художествени произведения е ежедневие. От една страна заради кражбите, заради иманярската дейност. От друга страна, заради факта, че в много църкви и манастири условията са тежки и това води до физическото увреждане на произведения. Така че дейността продължава, но тя не е адекватно финансирана от държавата и това стопира нейното интензивно провеждане.

Действително в храмове из страната има икони, иконостаси, стенописи, които вероятно са с висока художествена стойност, но се съхраняват при изключително неблагоприятни условия. Какво трябва да се направи, за да бъдат съхранени?
Да, това е така. Пътят е сложен и изисква редица мерки и дейности, които държавата трябва да осъществи, за да реши проблемите и да разчисти този път. Една от мерките е законодателна. Трябва да се намери някаква форма, чрез която законодателството да позволява подобна събирателска дейност.

В момента как стоят нещата?
Не са уредени. Няма никаква законодателна възможност това да стане. Единствената ни възможност е, ако имаме средства и ако някой ни предостави някаква икона, да я купим. Много често обаче се оказва, че нямаме парите да я купим. И най-вече няма наша инициатива, събирането става въз основа на случайни фактори, а не според научни и колекционни критерии.

Какви са отношенията Ви с Църквата и възможно ли е, без да има законови механизми, да си сътрудничите с цел опазването на ценни експонати?
Църквата може да реши да предостави някакви произведения. Това е нейно решение, което пак е решение, което даден собственик взема, без да е уредено законодателно. Всеки собственик, било то личност или институция, има правото да предостави някакви произведения.
Даже не е казано, че трябва да се промени собствеността. Произведенията могат да бъдат предоставени на отговорно пазене, без да се променя формата на собственост.
Въпросът е сложен. От една страна иконите са сакрални предмети, те имат своя функция, били са създадени, за да обслужват ритуала. Така че не всички икони дори църквата да има желание, а тя, разбира се, никога не би имала, могат да дойдат в музеите. А и в това няма особен смисъл.
Въпросът трябва да бъде уреден законово, така че по някакви музейни критерии предметите, които се смятат за особено ценни и запълват празнота в колекцията - период, школа или стилово явление - ето тогава да има възможност те да постъпват в музея и по този начин да се създаде една по-органична колекция.
Но това трябва да бъде уредено веднъж законово и втори път финансово. Защото от къде да се знае точно къде са тези произведения. За това са необходими експедиции, да се обхожда страната, да се регистрират произведенията.
Идеалният вариант е преди произведението да се вземе да се направи негово музейно копие, което да се предостави на съответната църква, така че там да има копие, което да може да изпълнява същите богослужебни функции. Това също изисква средства.
Средства изисква и реставрацията на оригиналното произведение. Необходими са законодателни и организационни мерки, които обаче трябва да бъдат подплатени финансово. За съжаление днес културата остава в последна глуха, ако въобще й се обръща някакво внимание.

Кои са другите проблеми, пред които сте изправени?
Проблемът с климатизацията на Криптата. Климатичната инсталация е правена през 70-те години. И морално и технически тя отдавна е изживяла своето време. Подмяната й би спомогнала много за още по-доброто съхраняване на произведенията.
Друг много важен проблем е проблемът с фондовете, където се пазят близо 2 000 произведения. Необходимо е модернизиране на фондовата база, начинът по който се съхраняват тези произведения.
Нужна е и подмяна на начина, по който се експонирани предметите в експозицията. От както съществува колекцията, иконите се държат в две точки, което създава натиск във вертикална посока. Освен това информационните табелки не позволяват поместване на една разгърната информация.
За справянето с тези проблеми са необходими десетки хиляди лева.

И все пак Вие търсите финансиране и работите по различни проекти?
Да, един от най-мащабните проекти, по които работим, е свързан с изложба, която ще бъде реализирана през 2010 г. в Музея за византийско изкуство и култура в Солун. Става дума за една голяма изложба, която ще включва десетки произведения на българската иконопис. Този проект е съвместен с гръцката страна и на него отделяме големи усилия.
Наскоро получихме финансирането за този проект от Фондация „Левентис", на която сме много благодарни. Тя даде средствата за реставрирането на няколко от най-сложните, от гледна точка на реставрационни и технологични проблеми, икони.
Тази изложба би спомогнала много за повишаването на културния образ на страната.