Почти всеки четвърти избирател в Европа сега гласува за крайнодесни партии. Този дял се увеличава почти пет пъти в сравнение със средата на 90-те години на миналия век, съобщава "Гардиън".
Проучване, проведено от повече от 150 политолози в 31 държави, установява, че делът на европейците, гласували за крайнодясна партия на последните национални избори в страната им, се е увеличил до над 23%, от около 10% преди десетилетие и приблизително 5% през 1995 г.
Изследването PopuList, ръководено от Матийс Родуййн, политолог в Амстердамския университет, показва, че около 30% от европейците сега гласуват за анти-естаблишмънтски партии, което е още един рекорд. Той отбелязва, че един на всеки четирима гласува за крайнодесни партии, предимно популистки.
Според изследването, скокът в подкрепата за крайнодесните е особено забележим между 2023 и 2025 г., като крайнодесните партии често постигат исторически успехи на национални избори в големи страни като Франция и Обединеното кралство през 2024 г., а след това и в Германия през следващата година.
Австрийската крайнодясна Партия на свободата (FPÖ) е увеличила подкрепата си от 16% на 29% на изборите през 2024 г., докато френското Национално обединение (RN) бележи ръст от 19% на 37%. Повишава се и подкрепата за Chega в Португалия от 7% на 18%. Във Великобритания Reform UK увеличава дела си на гласовете от 2% през 2019 г. (като партията на Brexit) до 14% през 2024 г. На изборите в Германия през 2025 г. крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD) удвои резултата си от 10% на 21%, очертавайки се като втора политическа сила
Крайнодесните популистки партии в момента участват в коалиционни управления в страни като Хърватия, Чехия, Италия и Финландия.
Подобни партии претърпяха и поражения. Пример за това е Нидерландия, където Партията на свободата (PVV) на Герт Вилдерс загуби близо една трета от местата си, за да завърши втора миналата година, и в Унгария, където Фидес на Виктор Орбан бе победена от Петер Мадяр.
Въпреки тези неуспехи обаче, делът на европейските избиратели, които гласуват за крайнодесни партии, продължава да нараства. Зад тази тенденция стоят различни фактори. Отношението на избирателите към теми като миграцията оказват влияние върху решението за коя партия да гласуват. Друг фактор е "нормализирането" на крайнодесните формации. Освен това тези формации се оказват добри разказвачи, които умеят да формулират посланията си.
Крайнодесните партии обикновено изповядват две основни идеологии: "нативизъм" и "авторитаризъм". Нативизмът е убеждението, че една страна трябва да бъде населена единствено от членове на собствената й етническа група. Този възглед се характеризира с враждебност към мигрантите и чужденците.
Авторитаристите вярват, че обществата трябва да бъдат добре организирани и всички нарушения на властта трябва да бъдат строго наказвани. Те виждат стриктния подход към закона и реда като една от ключовите предпоставки за стабилно общество и здрава национална държава.
USD
CHF
GBP
