Език свещен на моите деди

Познаваме ли добре майчиния си език? Не. А езикът е един от най-важните белези на нацията.

За поредна година в страните-членки на ЕС и в главната квартира на ЮНЕСКО ще бъде отбелязан Международният ден на майчиния език.
За първи път се чества през 2000 г. с идеята да спомогне за опазването на езиковото и културно многообразие по света.

В кратък материал е непосилно да се споменат дори най-важните моменти от вековното развитие на българския език.
Без претенции за изчерпателност и без стремеж за излишно възвеличаване ще обърнем поглед назад, за да имаме сили достойно да гледаме напред. Където без майчин език, думи като "Нация" и "Родина" губят смисъла си.

Не веднъж през изминалите векове българите са се обръщали към чужд език, като по-богат, по-звучен и по-красив.
Преди 125 години патриархът на българската литература Иван Вазов създава стихотворението си „Българският език" и отбелязва
„Написано в ответ на единодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, като пишеха за нова България, в това число и русите. В хармония с тях повтаряха това и самите българи!"

Може би и днес наблюдаваме подобно отношение и пренебрежение към родния език?...

НО!

Първият славянски книжовен език е старобългарският. Той е и един от първите книжовни езици на Стария континент.
Днес наследникът му със своята 11- вековна история обогатява европейското културно пространство и е един от 23-те официални езика на ЕС.

За първи път евангелски текстове са преведени на несвещен език /различен от старогръцки, латински и староеврейски/.

Няколко века старобългарският език е всъщност международен книжовен език за редица народи в Югоизточна Европа.
България се налага като културен център за славянския свят, а езикът й се възприема като книжовен и държавен от други страни в Източна Европа и на Балканите /Влахия и Молдова/.

Изграждането на книжовните руски и сръбски езици е силно повлияно и подпомогнато от старобългарския. Покръстването на Киевска Русия през 988 г. и приемането на християнството там става с български книги.

Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в Киевска Русия, и до днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави и е общ църковен език.

В освободителните борби на народа ни българският език изиграва решаваща роля, заема централно място по време на Възраждането и е един от факторите при възникването на българската нация. 

Бегъл поглед
Книжовният език възниква върху основата на диалектните говори, но се отличава с много по-голямо богатство.
Старобългарският книжовен език възниква със създаването на славянската писменост и е предшестван от дописмения период, по време на който прабългарския и праславянския език все още определят двете групи в държавата.

Първоначално езикът е свързан главно с обслужването на новата религия - християнството.
Много бързо обаче той надраства чисто култовата си роля и се утвърждава като важен фактор в културния и административния живот на държавата.

Развитието на старобългарския книжовен език минава през три периода, като последният /XV- средата на XVIII век/, който съществува в три варианта: традиционен, черковнославянски и език на домакинската книжнина, е преходен период от донационалния към националния книжовен език.

Като първа проява на оформящия се съвременен български език изследователите посочват "История славянобългарская"на Паисий Хилендарски.
Рибният букварна д-р Петър Берон бележи началото на утвърждаващата се народната основа.

След Кримската война се разгръща въпросът кои точно народни говори да залегнат в основата на книжовния език.
Освобождението бележи четвърти важен период, характеризиращ се с налагането на единни езикови норми.

Развитието и реформирането на българския език продължава и през следващия век, за да бъде сега това, което е. Езиковедите могат да кажат в какво състояние е днес той.

* Без да се пренебрегва значението на прабългарската и праславянската говорима реч, материалът фокусира вниманието си върху КНИЖОВНИЯ език, поради което не се говори и за диалектите- а те са основата за формирането на българския език днес.