Властите в Париж са помогнали на заподозрени в геноцида в Руанда през 1994 г. да избягат, докато са били под френска военна защита. Това показва дипломатическа телеграма, като с това отново излизат на дневен ред твърденията на Кигали, че Франция тайно е подкрепяла силите на хуту, които стоят зад убийствата.
Документът, написан от посланика на Франция в Руанда и получен от "Франс прес" от адвокат, разследващ действията на Франция по време на геноцида, показва, че Париж е знаел, че заподозрени са търсили убежище в "хуманитарна безопасна зона", контролирана от френски войници.
Войниците бяха пристигнали през юни 1994 г. като част от операцията под егидата на ООН "Тюркоаз" за спиране на кланетата, при които загинаха най-малко 800 000 души, главно сред етническото малцинство тутси.
Френският посланик в Руанда Яник Жерар пише на своите началници, за да попита какво да прави със заподозрените в геноцид, в телеграма, намерена в архива на съветник на Франсоа Митеран, президент на Франция по това време.
"Нямаме друг избор... освен да ги арестуваме или да ги поставим веднага под домашен арест, за да изчакаме международните съдебни власти да решат казуса им", написал Жерар, в откъси от телеграмата, публикувана за първи път от френския разследващ сайт Mediapart вчера.
Телеграмата е открита от Франсоа Гране, адвокат, който работи с групата за защита на правата на жертвите "Survie" ("Оцелели"), и който спечели дългогодишна битка през юни миналата година, за да получи най-накрая достъп до архивите на Митеран.
В отговор служители на френското външно министерство казали на Жерар: "Можете... да използвате всички непреки канали, особено вашите африкански контакти, без да се разкривате директно, за да предадете на тези власти нашето желание те да напуснат хуманитарната безопасна зона."
"Ще отбележите по-специално, че международната общност и по-конкретно ООН ще определят много скоро как да действат с тези така наречени власти", продължават от френското външно ведомство, визирайки бившия режим на хуту, който потърси убежище в Югозападната Руанда близо до границата с тогавашния Заир.
Депешата е подписана от Бернар Еми, съветник на външното министерство, който сега е началник на френската служба за външно разузнаване DGSE.
"Това е липсващото писмено доказателство, съществено парче от пъзела", каза Гране.
Отношенията между Руанда и Франция остават обтегнати, като Париж винаги е отричал твърденията, че е бил на страната на режима на хуту и не е успял да спре нарастването на анти-тутси омразата след убийството през 1994 г. на тогавашния президент Ювенал Хабяримана.
Но през 2019 г. френският президент Еманюел Макрон обяви създаването на експертна група от историци и изследователи, която да разгледа твърденията, масово приветствано като опит за противодействие на проблемното минало на Франция в Африка.
Въпреки че Руанда никога не е била френска колония, поредни френски правителства развиха близки отношения след независимостта на страната от Белгия през 1962 г., включително обучение на нейните висши военачалници.
USD
CHF
EUR
GBP
