Бунтът на младежта предизвиква неконтролируемо раздвижване в арабския свят. Как обаче би могла да процъфти демокрацията в региона, при условие, че й липсват корени, коментира "Дойче веле".

Осама бин Ладен се бе самонадживял много преди смъртта си. Ето защо новината за убийството му бе регистрирана от арабския свят, който и без това в момента си има други грижи, най-многото със смесени чувства.

Митът Бин Ладен ще припали може би някои късни негови последователи. Но арабската младеж не излезе на улиците да скандира циничното послание на бившия терорист номер едно към Запада: "Вие обичате живота, ние обичаме смъртта."

Младите араби обичат живота и още повече свободата. Те се бунтуват против изостаналостта на своите владетели, стагнацията на своята култура, корупцията, тайната полиция. Младежите от площад "Тахрир" в Кайро търсят едно бъдеще, което може да се опише с понятия, идващи от европейския бряг на Средиземно море: човешко дойстойнство и свобода, разделение между държава и религия, правото на стремеж към индивидуално щастие.

Ал Кайда и салафистите, както впрочем и уахабитите от саудитското кралство искат тъкмо обратното. Вътрешноарабската борба се води за и против присъединяването към модерността.

Това е Френската революция на арабския свят.

Оригиналът продължи 25 години, формирайки мисленето и структурата на европейския свят, и променяйки всичко чак до днес. Досега сме видели само първия акт на арабската революция. Въпреки това може да се направи една временна равносметка.

Бунтът на арабската младеж се ръководи от стремежа към свобода и възможности, към достойнство и плурализъм. Младите хора не желаят повече стари диктатори и ходжи да определят живота им. Изтърканите фрази на управляващите се изтъркаха вече окончателно.

Това е бунт против историята - с край, който никой не се наема да предвиди. Защото недоразвитостта на арабското общество си остава, заедно с младежта, по-голямата част от която е лишена от работа, възможност за женитба и смисъл на живота. Демокрацията в арабския свят няма корени. Това вещае разочарование и радикализиране.

Междувременно установения баланс и в по-широкия периметър на Близкия Изток започва да се нарушава. Турция явно не може да се справи с ролята си на посредник в региона. Конфликтът в Либия е с несигурен изход. Не се знае какво ще се роди и от затишието в Египет. Преврат в Сирия пък би могъл да доведе до гражданска война, а обявяването на независима палестинска държава наесен - война с Израел.

Остроумието на Хенри Кисинджър явно не е изгубило нищо от своята брутална валидност: "Без Египет няма война, без Сирия няма мир."