20-те най-богати страни в света ще се ангажират този уикенд да се справят с екзистенциалната заплаха от климатичните промени, трасирайки пътя за по-подробни действия на срещата на високо равнище на ООН за климатичните промени следващата седмица. Това става ясно от проект на комюнике, видян от "Ройтерс".
Ръководителите на страните членки на Г-20, които се събират за преговори в събота и неделя в Рим, ще обещаят да предприемат спешни стъпки за постигане на целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий според проекта.
След това те ще се отправят към шотландския град Глазгоу за важна среща на ООН на почти 200 страни, известна като COP26.
Историческото Парижко споразумение за климата от 2015 г. ангажира подписалите го да поддържат глобалното затопляне до "доста под" 2 градуса по Целзий над нивата отпреди индустриалната епоха, и за предпочитане до 1,5 градуса.
Оттогава, тъй като екстремните метеорологични епизоди се засилиха и нивата на CO2 в атмосферата нараснаха, климатолозите все повече подчертават значението на таван от 1,5 градуса за ограничаване на риска от екологична катастрофа.
"В отговор на призива на научната общност, като отбелязваме тревожните доклади на IPCC (Междуправителствения панел за климатичните промени) и имайки предвид нашата лидерска роля, ние се ангажираме да се справим с екзистенциалното предизвикателство на климатичните промени", се изтъква в проекта на комюнике, който все още може да бъде променен.
"Ние признаваме, че въздействието на климатичните промени при 1,5 градуса (увеличение на средната световна температура) е много по-ниско, отколкото при 2 градуса и че трябва да се предприемат незабавни действия, за да се запази 1,5 градуса в обсег", допълват от Г-20.
"Ние признаваме ключовото значение на постигането на глобални нетни нулеви емисии на парникови газове или въглеродна неутралност до 2050 г.", се посочва в комюникето, визирайки препоръка на експерти по климата на ООН, които казват, че крайният срок в средата на века е от решаващо значение за постигане ограничаването на затоплянето до 1,5 градуса.
Датата 2050 г. обаче се появява в проекта в скоби, което показва, че все още е предмет на преговори.
Някои от най-големите замърсители в света твърдят, че не могат да се вместят в целевата дата до 2050 г., като Китай, безспорно най-големият източник на въглеродни емисии, се стреми към 2060 г.
Блокът Г-20, който включва Бразилия, Китай, Индия, Германия и САЩ, представлява повече от 80% от световния брутен вътрешен продукт, 60% от населението на света и приблизително 80% от глобалните емисии на парникови газове.
Г-20 отново потвърди ангажимента за "поетапно премахване и рационализиране" на субсидиите за изкопаеми горива до 2025 г. и за ограничаване на въглищната енергия, смятана за основен виновник за глобалното затопляне.
Ръководителите на Г-20 уверяват, че ще "направят всичко възможно" да избегнат изграждането на нови пълномащабни въглищни централи, като добавиха фразата "като се вземат предвид националните обстоятелства", която обикновено се използва за избягване на твърди ангажименти.
Г-20 обещават, че ще прекратят публичното финансиране за намиращи се в чужбина въглищни централи до края на тази година и ще се стремят към "до голяма степен декарбонизирана" енергийна система през 2030-те.
Те също така обещаха да намалят колективните си емисии на метан, парников газ, който е много по-мощен, но по-малко дълготраен от въглеродния диоксид, "съществено" до 2030 г. Този краен срок също е в скоби.
Желанието на развитите страни да помогнат за финансирането на екологичния преход на по-бедните, известно като "климатично финансиране", вероятно ще бъде от решаващо значение за успеха на Г-20 и срещата в Глазгоу.
"Ние подчертаваме значението на изпълнението на съвместния ангажимент на развитите страни за мобилизиране на 100 млрд. долара годишно от публични и частни източници до 2025 г., за да отговорим на нуждите на развиващите се страни, в контекста на смислени действия за смекчаване и прозрачност при изпълнението", се посочва в проекта.
По-богатите страни се съгласиха през 2009 г. да създадат фонд от 100 млрд. долара годишно, за да подпомогнат трансфера на технологии и да сведат до минимум рисковете за климата в развиващия се свят, но напредъкът е бавен.
Алок Шарма, председател на конференцията COP26, каза тази седмица, че се надява фондът да бъде предоставен през 2023 г., три години по-късно от планираното, а много развиващи се страни не са склонни да се ангажират да ускорят намаляването на емисиите си, докато богатите не изпълнят обещанията си.
Китайско длъжностно лице по околната среда настоя в сряда, че това е "най-голямата пречка" за напредъка в преговорите за климата.
Проектът на Г-20 призовава в скоби за "допълнително финансиране за климата", което показва, че има още много преговори по този въпрос.
USD
CHF
EUR
GBP
