Дипломати от Германия и Беларус обсъждат съдбата на германския гражданин, осъден на смърт в Беларус. Минск е предложи някои "решения" на случая. Това съобщава "Ройтерс", като цитира беларуското външно министерство.
"Вземайки предвид искането на германското външно министерство, Беларус предложи конкретни решения за наличните опции", съобщава агенция Белта, като цитира говорителя на беларуското външно министерство Анатолий Глаз.
Глаз също така зави, че Беларус е осигурил консулски достъп до лицето.
Беларуската правозащитна организация Viasna, цитирайки свои източници, първа съобщи в петък за присъдата. Според нейната информация, мъжът е бил в ареста от ноември 2023 г. и е бил осъден на 24 юни. Рико Кригер е бил осъден на смърт по обвинения, свързани с тероризъм и наемническа дейност.
Припомняме, че според появилите се по-рано информации, 30-годишният гражданин на Германия е осъден на смърт чрез разстрел. Делото се е гледало при закрити врати.
Според Bild, Кригер е работил като фелдшер към Червения кръст, задържан е в Беларус на 6 ноември миналата година и са му повдигнати обвинения за участие в бойни действия в състава на полка Кастус Калиновски - доброволчески отряд, сформиран през февруари 2022 г. в помощ на защитата на Украйна от руската инвазия. В състава му влизат предимно граждани на Беларус и Литва.
От самия отряд отрекоха Кригер да е воювал в техните редици.
Министерство на външните работи на Германия са потвърдили пред Bild, че знаят за присъдата, но се въздържат от коментар и не назоваха по име осъдения.
Белоруската държава не е съобщавала официално за присъдата.
Беларуският опозиционен портал "Зеркало" пише, че обвинението към германеца е за незаконни действия с огнестрелно оръжие, саботажи по транспортни или комуникационни пътища, създаване или участие в "екстремистко" формирование, дейност под прикритие, наемническа дейност и терористични актове. По данни на правозащитната организация "Весна" освен че е работил за германския филиал на Червения кръст, Кригер е бил и пазач в посолството на САЩ в Берлин. Организацията отбелязва, че това е първият случай в историята на Беларус, при който човек получава смъртна присъда по обвинения за наемническа дейност.
Беларус е последната европейска държава, в която все още се прилага смъртно наказание. Повече от 80% от беларусите гласуваха за отказ от това наказание на референдума през 1996 г. Осъдените на смърт се разстрелват.
Екзекуция в Беларус, по-специално, може да бъде приложена за убийство на представител на чужда държава или международна организация "с цел провокиране на международни усложнения или война или дестабилизиране на обществения ред в чужда държава", в някои случаи за тероризъм срещу чуждестранно дипломатическо представителство или държавно/обществено лице в страната и др.
През март 2023 г. президентът на Беларус Александър Лукашенко подписа закон, който също въвежда смъртно наказание за държавна измяна за държавни служители и военнослужещи.
Отделно, Лукашенко нареди политическите затворници в страната да бъдат пращани като доброволци при бедствия. На фона на призивите да се освобождават от затворите.
През изминалата седмица бяха отправени призиви от бивши нобелови лауреати и експерти с мандат от ООН да освободи повече от около 1400 политически затворници в страната.
Сред 58-те подписали са носителите на наградата за литература Светлана Алексиевич от Беларус, Дж. М. Кутзее, Херта Мюлер и лауреатите на наградата за мир Майрид Кориган Магуайър, Оскар Ариас, Джоди Уилямс, Ширин Ебади, Тавакол Карман, Хуан Мануел Сантос, Дмитрий Муратов и Мария Реса.