Руският парламент - Държавната дума на Русия, ще разгледа предложен законопроект, който ще признае Азовско море за вътрешен руски воден обект, като вероятно ще постави условия за принудително признаване на незаконното анексиране на окупирания от Русия Крим и Херсонска, Запорожка и Донецка област.

Това се казва в дневния анализ за ситуацията на фронта в Украйна, изработен от Института за изследване на войната (ISW).

Депутатът от Държавната дума на Русия, представляващ окупирания Крим, Михаил Шеремет заяви на 5 декември, че Думата ще се опита да приеме предложения законопроект, който официално ще обяви Азовско море за вътрешен воден обект на Русия до края на 2023 г.

През 2003 г. и 2004 г. Русия и Украйна подписаха и ратифицираха договор, който включваше клаузи, че Азовско море е исторически вътрешна вода на Русия и Украйна и че корабите, плаващи под украински или руски флаг в Азовско море, се ползват със свобода на корабоплаването.

Украинската Рада денонсира договора през февруари 2023 г., заявявайки, че Русия е нарушила клаузата, че всички въпроси, свързани с Азовско море, трябва да се решават с мирни, двустранни средства, и че разрешението на руските военни кораби да плават свободно в морето, дадено в договора, представлява заплаха за украинската национална сигурност.

През юни 2023 г. руският президент Владимир Путин подписа закон, който също денонсира договора, като твърди, че Украйна е загубила статута си на крайбрежна държава на Азовско море, когато Русия незаконно анексира Донецка, Запорожка и Херсонска области през 2022 г.

Предложеният законопроект вероятно предвещава поредица от съответни руски административни мерки, които ще изискват от морския трафик, пътуващ към или от пристанища в Азовско море, да признае официално морето като руски вътрешен воден басейн и следователно де факто да признае незаконното анексиране на окупираните украински територии от Русия.

Основателят на руската опозиционна партия "Яблоко" Григорий Явлински се обяви за прекратяване на огъня в Украйна в рамките на кандидатурата си за президент на 5 декември, вероятно в опит да се разграничи от руския президент Владимир Путин и да даде гласност на руснаците, които подкрепят прекратяването на огъня.

В интервю за руската държавна медия РБК, публикувано на 5 декември, Явлински заявява, че според него е в интерес на Русия да подпише възможно най-бързо споразумение за прекратяване на огъня с Украйна.

Явлински изрази съмнение, че неотдавнашните руски проучвания, които твърдят, че руснаците подкрепят войната в Украйна, са верни, като се има предвид мащабът на руската пропаганда, която според него е създала широко разпространено чувство на страх в Русия през последната година и половина.

Явлински заяви, че в момента събира подписите, необходими за участие в президентските избори през 2024 г., и обясни, че неговата последователна президентска платформа включва първо подписване на примирие и размяна на военнопленници с Украйна, второ освобождаване на политическите затворници в Русия и трето начало на реформиране на руската съдебна система.

По време на президентската си кампания през 2018 г. Явлински призова Русия да се изтегли от войната в Сирия.

Британското разузнаване: Русия вероятно контролира по-голямата част от Маринка

Британското разузнаване: Русия вероятно контролира по-голямата част от Маринка

Лондон говори за есенна офанзива на Русия

През годините той критикува първо нахлуването на Русия в Украйна през 2014 г. и след това агресията през 2022 г.

Явлински вероятно вярва, че тези антивоенни позиции и призивът за прекратяване на огъня са най-прекият начин да се противопостави на Путин и да спечели подкрепата на обществеността. Последните руски проучвания на общественото мнение показват, че повече руснаци подкрепят изтеглянето на руските сили от Украйна, отколкото не го подкрепят, и че мнозинството от руснаците смятат, че Русия трябва да започне мирни преговори с Украйна.

Възможно е Кремъл стратегически да позволява на Явлински да критикува руското правителство, за да запази своята електорална легитимност и да делегитимира евентуалната подкрепа за прекратяване на огъня сред фракциите в Кремъл.

Руски вътрешен източник твърди на 4 декември, че Явлински е сключил споразумение с руската президентска администрация, че ако му бъде разрешено да участва в президентските избори през 2024 г., той ще критикува украинското правителство, особено украинския президент Володимир Зеленски.

Вътрешният източник твърди, че президентската администрация не е против "умерените" критики към войната на Русия в Украйна, тъй като това може да покаже, че на президентските избори в Русия има "плурализъм на мненията".

Вътрешният източник твърди, че Кремъл ще позволи на Явлински да събере не повече от един до 1,5 % от гласовете на изборите, което съответства на резултатите на Явлински на президентските избори през 2018 г.

В интервюто за РБК Явлински заяви, че руските власти са осъдили или разследват други членове на партия "Яблоко", но това се случва само на регионално ниво и че не е сигурен защо федералното правителство не е закрило "Яблоко".

Русия отново атакува Украйна с дронове

Русия отново атакува Украйна с дронове

Атакувани са били различни региони на страната

Кремъл вероятно се въздържа да накаже Явлински и "Яблоко" на федерално ниво, за да запази внимателно изградената фасада на опозиция, демокрация и изборна легитимност.

Кремъл също така вероятно позволява на Явлински да популяризира широко идеята за прекратяване на огъня в държавна медия, за да асоциира идеята с "опозицията", като по този начин вероятно възпира фракциите в Кремъл, които може да искат да замразят фронтовата линия в Украйна, да изразяват публично или частно мнението си.

Руският президент Владимир Путин подчерта ползите, които мигрантите носят на руската икономика, като същевременно насърчи продължаващите усилия за русифициране на мигрантите в Русия и на гражданите на постсъветските страни на заседанието на Руския съвет за развитие на гражданското общество и правата на човека на 4 декември. Путин заяви, че руските икономически изисквания, включително недостигът на работна ръка, до голяма степен определят политиката по отношение на мигрантите, и отбеляза, че Русия трябва да поддържа "етнокултурен баланс".

Путин разкритикува мигрантите, че създават "етнически анклави" в руските градове и не се регистрират в руската армия, след като получат руско гражданство.

Путин също така подчерта, че мигрантите трябва да бъдат езиково и културно подготвени да работят в Русия и да спазват руските традиции и закони.

Путин заяви, че 20 до 50 % от децата на мигрантите имат ниско ниво на владеене на руски език или изобщо не говорят руски език и отбеляза, че руското правителство създава специални програми и класове за тези деца, за да изучават руски език и да се интегрират в руската образователна система.

Путин също така отбеляза, че Русия работи със страните от Централна Азия и Общността на независимите държави (ОНД) за създаване на руски училища и преподаване на руски език в тези страни.

Непал призовава Русия да не набира нейни граждани в армията

Непал призовава Русия да не набира нейни граждани в армията

Според страната шестима непалски войници са загинали

Руското правителство непрекъснато насърчава откриването на руски и рускоезични училища и университети в страните от бившия Съветски съюз и критикува държавите, които насърчават използването на местните си езици в образователните институции.

Русия вероятно използва тези образователни програми и институции в Русия и в чужбина, за да популяризира руските разкази и да насърчава руската идентичност сред младежите.

Руският военен блогър и член на Руския съвет по правата на човека Александър Коц критикува руското правителство за това, че не помага на етнически руски граждани от централноазиатски страни да получат руско гражданство, докато предоставя руско гражданство на етнически централноазиатски граждани от централноазиатски страни.

Въпреки това Коц похвали руското правителство за предоставянето на гражданство на чужденци, които са служили в руската армия.

Освен това Коц похвали депутата от Държавната дума на Русия Александър Хинщайн за успешното отправяне на искане към руското Министерство на вътрешните работи (МВР) да предостави на узбекския гражданин Александър Бабков временно убежище в Русия с перспективата в бъдеще да получи руско гражданство.

Съобщава се, че Бабков, етнически руснак от Узбекистан, за когото се твърди, че се е сражавал в групата "Вагнер" край Бахмут и Соледар, е изправен пред депортиране в Узбекистан през януари 2024 г. и се опасява от последващо лишаване от свобода.

Експерт от НАТО: Русия не се отказала от война с нас

Експерт от НАТО: Русия не се отказала от война с нас

Нова ескалация е близко

Узбекистански съд осъди на затвор узбекски гражданин за това, че се е сражавал в армията на Донецката народна република (ДНР) в периода 2014-2015 г., а казахстански съд осъди на затвор казахстански гражданин, за когото се твърди, че е служил в групата на Вагнер, по обвинение в наемничество.

Намесата на Хинщайн от името на Бабков може да е в отговор на зачестилите призиви към руското правителство да защити етническите руснаци в чужбина, особено тези, които са служили в руската армия.

На 6 декември руският президент Владимир Путин ще посети Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия, а на 7 декември ще бъде домакин на иранския президент Ибрахим Раиси в Русия - това е дипломатически курс, който вероятно е насочен към укрепване на позициите на Русия в държавите от Персийския залив и същевременно към по-нататъшно затвърждаване на задълбочаващото се руско-иранско партньорство в областта на сигурността.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви на 5 декември, че по време на срещите си с президента на ОАЕ Мохамед бин Зайед Ал Нахаян и престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман Путин ще обмени мнения по двустранните отношения, международните и регионалните програми.

Песков отговори на въпрос за сътрудничеството между Русия, Саудитска Арабия и Емирствата в областта на петрола и заяви, че обсъжданията ще се проведат в рамките на ОПЕК+.

Кремъл потвърди визитата на Путин в ОАЕ и Саудитска Арабия

Кремъл потвърди визитата на Путин в ОАЕ и Саудитска Арабия

Москва обеща съкращаване на добива на петрол от ОПЕК+

Членовете на ОПЕК+ наскоро се договориха на 30 ноември да намалят добива на петрол в началото на 2024 г., за да стабилизират цените на петрола.

Помощникът на руския президент Юрий Ушаков заяви, че по време на срещите си в Саудитска Арабия и ОАЕ Путин възнамерява да обсъди палестинско-израелския конфликт; войната в Украйна; както и конфликтите в Сирия, Йемен и Судан.

Кремъл вероятно се стреми да използва сътрудничеството по отношение на добива на петрол и дипломатическия ангажимент по отношение на войната между Израел и Хамас и други регионални конфликти, за да засили ангажираността с държавите от Персийския залив, като същевременно балансира потенциалните опасения на Саудитска Арабия и Емирствата относно нарастващата зависимост на Русия от партньорството ѝ с Иран в областта на сигурността.

Песков и Ушаков заявиха, че Путин ще се срещне с Раиси на 7 декември, а иранската държавна информационна агенция "Ислямска република" заяви, че Путин и Раиси ще обсъдят и ситуацията в Палестина.

Ушаков обяви, че Иран и Евразийският икономически съюз (ЕАИС) възнамеряват да подпишат споразумение за сътрудничество до края на 2023 г., което вероятно ще улесни и разшири ролята на Иран в руските схеми за избягване на санкции и в доставките на оръжия и критични компоненти за Русия.

Изглежда, че Армения на практика се въздържа от участие в ръководената от Русия Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС).

Говорителят на председателя на арменския парламент Цовинар Хачатрян потвърди на 5 декември, че Армения няма да изпрати свой представител на заседанието на Парламентарната асамблея на ОДКБ в Москва на 19 декември.

Заседанието на Парламентарната асамблея на ОДКБ е четвъртото поредно високопоставено събитие или учение на ОДКБ, от което Армения се въздържа на фона на влошаващите се руско-арменски отношения.

Близки на руски войници край Авдеевка призоваха Путин да спре  "умишленото им изтребление"

Близки на руски войници край Авдеевка призоваха Путин да спре "умишленото им изтребление"

Имало слухове, че след превземането на Авдеевка предстоят преговори

Армения не участва в сесията на Съвета за колективна сигурност на ОДКБ в Минск, Беларус, на 23 ноември; в срещата на върха на ОДКБ в Бишкек, Киргизстан, на 13 октомври; нито в ученията на ОДКБ "Неразрушимо братство-2023" в Беларус в началото на октомври.

Заместник-министърът на външните работи на Армения Мнацакан Сафарян повтори на 23 ноември, че Армения не обмисля да напуска ОДКБ или да обсъжда изтеглянето на 102-ра военна база на Русия в Гюмри, Армения.

Генералният секретар на ОДКБ Имангали Тасмагамбетов заяви на 20 ноември, че Армения е поискала от ОДКБ да премахне разпоредбите за подпомагане на Армения от дневния ред на срещата на върха на ОДКБ в Минск.

Арменският министър-председател Никол Пашинян заяви през октомври, че Армения в момента е в процес на диверсификация на партньорствата си в областта на сигурността, а на 23 октомври Армения подписа споразумение за военно сътрудничество с Франция.

Кремъл продължава да засилва усилията си за цензура, насочвайки се към известното руско приложение за съобщения и социални медии Telegram. На 5 декември московски съд глоби руската комуникационна компания Telegram Messenger Inc. с четири милиона рубли (44 300 USD) за отказ да премахне забранена информация по искане на руския федерален цензор Роскомнадзор.

Преди това Таганският съд в Москва глоби Telegram с четири милиона рубли за това, че на 21 ноември 2023 г. не е премахнал невярна информация за руските въоръжени сили и информация, насочена към дестабилизиране на Русия.

Тези глоби вероятно са по-скоро леко наказание за Telegram, отколкото съгласувано усилие на руските власти да затворят приложението.

Путин заплашва Латвия: Ще последва адекватна реакция

Путин заплашва Латвия: Ще последва адекватна реакция

В отговор на това което той определи като "натиск върху рускоезичното население" в страната

Украинските сили са нанесли успешни удари с дронове по руски военни обекти в окупирания Крим през нощта на 4 срещу 5 декември.

На 5 декември украинските медии съобщиха, позовавайки се на източници от Главното управление на военното разузнаване (ГУР) и Службата за сигурност на Украйна (СБУ), че елементи на ГУР и СБУ са нанесли удари по руски военен нефтен терминал във Феодосия, радарна система "Небо-М" край Бахерово (на 13 км западно от Керч), както и по хеликоптерна площадка, радарна система П-18 "Терек" и система за управление на зенитни ракети "Байкал-1М" в неуточнени райони на Крим.

Руски източници, включително руското министерство на отбраната (МО), твърдят, че руската противовъздушна отбрана, системите за електронна война (ЕВ) и огънят от стрелково оръжие са свалили до 35 украински дрона край Бахерово, Феодосия, нос Чауда и над Азовско море, но не посочват, че украинските дронове са поразили предвидените цели.

Друга група руски източници, включително ръководителят на окупацията на Херсонска област Владимир Салдо, твърдят, че руската противовъздушна отбрана е свалила до 41 украински дрона над Северен Крим и Азовско море, и заявяват, че украинските сили са се опитали да нанесат удари по руски системи за противовъздушна отбрана и съоръжения за съхранение на гориво.

От юни 2023 г. украинските сили провеждат кампания за пресичане на руска военна инфраструктура в окупирания Крим, предимно средства на Черноморския флот, за да намалят способността на руските военни да използват Крим като зона за разполагане и тил за руските операции в южната част на фронта.

През нощта на 4 и 5 декември руските сили нанесоха серия от ракетни и безпилотни удари по гражданска инфраструктура в Украйна.

Украински военни съобщиха, че руските сили са изстреляли 17 безпилотни летателни апарата Шахед-136/-131 от Курска област и Приморско-Ахтарск, Краснодарски край, и шест ракети С-300 по цели в Украйна, а украинската противовъздушна отбрана е свалила 10 от дроновете.

Путин увеличи числеността на руската армия до 1,32 милиона войници
Обновена

Путин увеличи числеността на руската армия до 1,32 милиона войници

Буксуващата "специална военна операция в Украйна" и разширението на НАТО са причината за решението

Украинските военновъздушни сили съобщиха, че руските ракети са били насочени към граждански обекти в Донецка и Херсонска област.

Украински официални лица съобщиха, че руските безпилотни самолети са поразили цивилни жилища и инфраструктура в Лвовска област и районите Изюм и Чухуев, Харковска област.